Антоанета Толтукова: Облечете риза с българска бродерия в делник и празник

Антоанета Толтукова Хаджиперова е сред основателките на фейсбук-групата Работилница „Седянка“. Може да се запознаете с нея на живо и да видите какво изработва на коледната изложба-базар в музея „Земята и хората“ в София. Антоанета се занимава с български национални шевици от както се помни. От 1984 г. е майстор към Задругата на народните и художествените занаяти. Участвала е в много изложби в България и чужбина.

< 7 от 10 >

Бродирана и рисувана Коледа - ръчно изработени подаръци

Изработил: Ася Аксентиева - рисувани керемиди

Каква е идеята на Работилница „Седянка“?

Искаме да се запазят старите начини на изработване на облекла, украса на дома, всичко, което жената е правила сама вкъщи – от засаждането на растенията, до окончателно завършената риза или изплетена дреха. Всичко това се е правило от жените, през зимата, когато кърската работа е приключила. Събирали са се на седенки, на които са работили, пеели са се песни, младите са се запознавали; крадели са се моми след седенките. Това е бил социалният живот на България до 1930-1940 г., особено по селата. След това нещата се променят – жените престават да носят дрехи, които сами са изработили, навлиза индустриалното облекло. До 1984-85 г. даже и по-късно всяка трета жена имаше бродирана блуза и ходеше с нея по улиците, а сега това много рядко се случва. Единствените ни три говорителки, в единствената ни телевизия по национални празници излизаха на екран с везани блузи. Сега ако това се случи, ще бъде събитие.

През 2008 г. успях да вляза в „Господари на ефира“ и адреналинките танцуваха на последния ден на Коледа с такива облекла. Дори ги снимаха в едно списание. Жалкото беше, че никъде никой не каза нищо за шевиците, нито защо девойките са облечени така. Събитието мина тихомълком, между другото.

Има млади хора, които казват, че българската бродерия не е модерна. Защо да не е модерна – нали модата си я правим ние! Децата ни днес ходят с дънки и маратонки на училище – те са толкова униформени, колкото и едно време, когато ние като ученици бяхме облечени със задължителните тъмно сини престилки и костюми.

Свързани статии

Сватбена торта, декорирана с българска бродерия

Ирен Ямами долетя от Япония за премиерата на книгата си "Архаични символи в бродерията"

Мозайки от български шевици грейват в столична градинка

Какво ще кажете за етно сватбите?

От няколко години има тенденция да се правят етно сватби, в които младоженците и кумовете са облечени с национални облекла. Аз съм правила няколко такива костюма. Дори на последната сватба гостите бяха от няколко европейски държави. Всички гости бяха помолени да са облечени в национални носии. Тази сватба беше в Копривщица, а двойката беше много интересна – Валентин и Валентина са се запознали на празника на свети Валентин. Това са много хубави опити и ще се радвам, ако се популяризира и наложи.

Смятам, че е много добре булката да облече традиционна българска носия, вместо бяла рокля с кринолин и бухнали ръкави. Преди седем години, когато дъщеря ми се омъжи, каза, че не иска да облече такава рокля и ме помоли аз да й ушия. Тя беше облечена с панталон и отгоре с блуза, тип блузон, която аз избродирах с българска шевица. Модерни цветове, но шевицата присъства.

>Има ли днес в шевицата магия?

Да, определено! Преди години, една млада българка, която живее в Америка, не можеше да забременее. Какво ли не опитваха! Накрая решиха да дойдат на почивка в България, да подишат наш въздух, може това да й подейства. Помолиха ме да й избродирам една блуза с български шевици. От въздуха ли, от почивката ли, от везаната блуза ли – не знам, но сега има две здрави и сладки дечица. Блузата беше обикновена шемизета, с къс ръкав, с малко бродерия с цветя.

Навремето са вярвали, че шевицата закриля и пази – от зло, от лоши очи, от болести и др. Имало е вярване, че змии, въшки и всякакви гадинки като се видят върху ризите ще се познаят и ще избягат.

Непрестанно намирате нови приложения на шевицата – играчки за елхата, книгоразделители, пана и други?

Шевицата винаги се е движела успоредно с начина на живот на човек, винаги е била свързвана с ежедневието. Днес ние живеем много различно от нашите баби и затова търсим по-модерно приложение на бродерията. Използвам готови блузи, облекла, които украсявам с бродерия. Така те излизат по-евтини и могат да се носят всеки ден.

Не можем да кажем, че шевицата е старомодна, нали?

Не, в никакъв случай. Шевицата има в себе си живот и бъдеще. Жалкото е, че малко жени я претворяват. В нея има огромно творчество – виждаш един мотив и го интерпретираш така, както на теб ти харесва – върху блуза, възглавница, покривка, пердета, картини.

В София, в градинка „Чайка“, която се намира на ул. „Георги Раковски“ и ул. „Иван Вазов“ миналото лято участвах като консултант по един проект – български шевици, в мозайка, върху каменните кашпи за цветя. Така вместо с игла и конец, шевицата грейна върху камъка. Стана невероятно красиво място.

Друго интересно приложение е българската шевица върху сватбена торта. Много е подходящо за етно сватбите.

В последно време гледах, че българската шевица я отпечатват и върху етикети – на вина и на други хранителни стоки.

Как ще коментирате китайската конкуренция на българските традиционни занаяти?

Действително китайците копират много от нашите традиционни технологии. Доста добре имитират нашата троянска керамика. Сигурно сте се заглеждали по магазините за левче – на изделието пише „Произведено в Китай“. По подобен начин в България влязоха китайските мартеници. Но имитирана българска шевица досега не съм видяла. Въпреки, че в интернет съм разглеждала фантастични изложби на млади китайки, които бродират чудесно. Според мен обяснението е, че нашите бодове са специфични – не могат да се бродират само на кръстче – както например са гоблените. При нас техниката е особена и трябва да се познават точно тези 3-4 типично български бода. На машина няма как да бъдат направени.

Аз съм против изработването на носиите на машина. Това е промяна на етнографията, смисъла, символите – все едно да сравняваме популярната музика с чалгата. Това важи особено много за ризата – ризата на българката винаги е била изработвана на ръка. Никой не е ползвал машина. Дори шевовете са направени на ръка, въпреки, че има 3-4 вида плат на ризата, защото понякога платното не е стигало и са използвали друго. Ризата е дрехата, която е била най-близо до тялото на човека. Тя се е ползвала и за бельо, с тях са спали, с тях са работили, носили са ги непрекъснато. А ние сами си разваляме етнографията.

Тези, които работят на машина спекулират, че е много по-скъпо да се избродира една риза на ръка. Не е по-скъпо, само по-бавно е. С машина една риза се бродира за час най-много, аз ще го правя за седмица – десет дни.

Имате ли мъже в групата?

Разраства се за наша радост, събираме се и на живо – по села и градове. В София се събираме всеки първи понеделник и четвъртък на месеца. Познавам много мъже гобленари – които шият гоблени. При нас има един двадесетгодишен млад мъж, Александър, от Силистра, който изработва кърпи на фуркет по старинната технология; друг младеж от Елена колекционира носии и е влюбен в кюстендилските носии. Но като цяло жените в групата сме повече. Това е много прецизна работа, изисква време и внимание.

Какво си пожелавате за Нова година?

Да сме живи и здрави. Надявам се все повече хора да се интересуват от това, което правим, за да се възродят традициите ни, защото това е в кръвта ни.