Маргарита Асадурова: Дрехите изразяват нещо от нас, дори и да не го осъзнаваме

Нова година, нов гардероб. След като посрещнахме новата 2022 г. с надежда, мотивация и обещание да се превърнем в най-добрата версия на себе си, дойде време подобаващо да отбележим и един от най-романтичните празници, трепетно очакван както от влюбените двойки, така и от онези, на които тепърва предстои да открият своята сродна душа. И тъй като за никого не е тайна, че едно от най-големите предизвикателства за дамите при подготовката за всеки повод е изборът на правилното облекло, решихме да се допитаме до специалист в областта, който да даде ценни съвети на нашите читатели.

Какви са актуалните модни тенденции, защо е важно да подбираме внимателно своето облекло и какво могат да разкрият за нас цветовете на дрехите ни? В специално интервю за Az-jenata.bg, отговори на тези въпроси и разбира се, кой е най-романтичният цвят, подходящ за наближаващия празник на влюбените, дава експертът по визуални комуникации Маргарита Асадурова, която основава първото студио за индивидуални анализи на цветовете и личния стил в България My Beautiful I, и е негов главен имидж консултант.

Тя ще бъде участник и в специалния проект на Bulgaria ON AIR „Бъдещето: Домът“, който ще се излъчи в ефира и на радио Bulgaria ON AIR, както и на сайта Bgonair.bg и Dnes.bg на 6 февруари, от 17:30 часа, където ще разкаже повече за устойчивия гардероб и дрехата като „дом“, който всеки ден носим със себе си.

Какви са актуалните тенденции в модния свят през 2022 г.? Ще открием ли елементи от „новата-стара“ мода и ако да, какви?

Най-актуалното в света на модата във все още неприключилият турбулентен период на пандемията е, че тенденциите вече не са това, което бяха. Светът на модата живее чрез утвърждаване на новото, което се заявява и иска да увлече колкото се може повече последователи след себе си. Парадоксът обаче е в това, че когато тези последователи станат наистина много, на модата вече не ѝ е интересно и предлага следващото ново. Преди появата на коронавируса този цикъл толкова се беше ускорил, че тенденциите траеха едва няколко месеца, което превърна модната индустрия в един от най-големите замърсители на планетата. Неочакваният обрат обаче преподреди приоритетите и сега тенденциите са различни: първата е устойчивост – качествени материали и изработки, както и трайни продукти, създадени с отношение.

Втората е т. нар. „споделена мода“ или препродаването на дрехи и аксесоари. Социалните мрежи се изпълниха с групи, в които хората разменят, препродават и купуват хубави дрехи, които по някаква причина не са намерили трайно място в гардеробите ни. Second Hand търговията процъфтява в световен мащаб. И третата изключително важна тенденция е откриването на собствения си стил, защото без него човек все по-трудно се ориентира в огромното предлагане на възможности от страна на модата. А тя вече наистина предлага всичко, при това от всяка точка на света. По тази причина все по-важен ще става личният избор. Кое точно и защо искаш да си купиш. Има ли смисъл да купуваш нещо само защото е „на мода“ или то ще допълни гардероба ти и личния ти стил? Една от най-ключовите тенденции на бъдещето е тази на осъзнатото пазаруване.

По Ваши наблюдения умеем ли да изразяваме себе си чрез облеклото, което избираме да носим?

Чудесен въпрос, благодаря ви! Една от най-важните функции на дрехите в обществото е, че те са език за общуване. С дрехите ние разказваме за себе си всеки ден и комуникираме с другите хора. Излизаме от вкъщи, носейки настроението си, страховете си, надеждите си, амбициите си, комплексите си и страстите си върху себе си. Дрехите винаги изразяват нещо от нас, независимо дали го осъзнаваме или не. Колкото повече търсим и откриваме себе си, толкова повече се доближаваме до собствения си архетипен стил.

Обратното също е възможно – нашият архетипен стил може да ни даде отговори на много въпроси, които ни вълнуват. Като например кои са най-важните ценности за мен, какво искам от живота, какво мога да дам на другите? Кои са силните ми страни, с какви ресурси разполагам и т. н. Дрехите могат да отразяват и обрисуват нашия вътрешен свят, стига ние самите да сме се запознали с него. А ако не го правим, дрехите обикновено отразяват външния ни свят – как съм възпитан, към каква среда принадлежа, какво харесват приятелите ми, какво работя, колко пари печеля и т. н. Тези неща действително са важни, но те не могат да ни дадат всички отговори, които търси душата ни.

Към какви визии се стремят по-често хората – по-цветни или пък залагат на такива в неутрални тонове?

Доста хора са споделяли с мен, че обичат цветовете и се опитват да имат по-цветни дрехи, но не знаят как точно да подходят към цветовете и се отказват. Така си остават в света на неутралните тонове като черно, сиво, бяло, тъмносиньо, бежово или евентуално кафяво. В краен случай и някои пастелни, тип „убити“ цветове също намират място в гардероба им, но като цяло усещането им за цвят и тонус остава незадоволено. Разбира се, в неутралните цветове няма нищо лошо – те са класически тонове, които комуникират сдържаност, съобразяване със средата, придържане към неписаните правила и зададените дрескодове, както и умереност, а в някои добри примери дори минимализъм.

За някои хора точно тези цветове са идеалната форма на себеизразяване. При много други обаче липсата на цвят буквално ощетява себеусещането им, така както и излъчването им и те изглеждат потиснати, вяли и несигурни, а и често те точно така се чувстват. Ако последното е вярно за тях, тогава просто им остава да научат как да избират цветовете, така че те да ги радват, а не да ги плашат. Точно това предлагат Анализите на цветовете и личния стил в нашето студио.

Съществува ли цвят, който да подхожда на всеки човек и такъв, който да не е подходящ за никого?

Цветовете са като музикалните тонове – няма грешен тон сам по себе си. Има значение как е съчетан с другите тонове. Това са думи на джаз музиканта Телониъс Мънк, които аналогично можем да отнесем и към цветовете. Всеки цвят може да бъде красив, ако е съчетан успешно с човека, който го носи. Защото ние, хората, сме цветни същества. Имаме цвят на кожата, на очите, на косите и нашата собствена цветност се съчетава отлично с определени тонове, а с други нехармонично. Така както можем да разпознаем една мелодия дали е фалшива, защото нещо в нея ни дразни, така можем да усетим и фалшиво съчетаване на човека с цветовете на дрехите му, сякаш нещо не е наред. Но това са подпрагови, често несъзнавани усещания, които в крайна сметка се отразяват на общуването и на начина, по който генерираме доверие помежду си. Това е процес, който не можем да „замерим със сантиметър“, защото е прекалено сложен, но можем да обърнем внимание на себе си за това, как да накараме излъчването си да звучи като приятна красива мелодия.

Що се отнася до универсалния цвят – в практиката си съм забелязала, че много хора проявяват афинитет към едно специфично синьо, т. нар. на английски „патешко синьо“, но за съжаление той съвсем не работи за всички. Както не работи за всички и черното. Нито пък чисто сивото. В повечето случаи е просто въпрос на нюанс. Така че прекрасното патешко синьо може да не работи за вас, но пък това ще направи вероятно кралското синьо или графитеното синьо. Възможностите при цветовете са много повече, отколкото предполагаме.

В месеца на любовта, няма как да не Ви попитаме кой е най-романтичният цвят, подходящ за наближаващия празник на влюбените?

Едва ли има човек, който да не си е представил автоматично в отговор на този въпрос розовия цвят. И нищо чудно – това е представа, която е формирана в нашите глави от векове. Романтика, любов, чувства, женственост, сърца и други асоциации от същото семантично гнездо често гравитират около розовия цвят. Но аз ще използвам въпроса ви да споделя с вас един любопитен факт от моята практика. След черното, розовият цвят е този, който най-често генерира у хората крайни емоции по скалата „обичам – мразя“. Т. е. почти никой не остава равнодушен към розовото. Но любопитното е, че деленето не е в посока на това жените да го обичат, а мъжете да го мразят. Напротив – неофициалните социологически проучвания, извлечени в студиото ни, показват, че колкото жени заявяват, че обожават розовото, също толкова жени са категорични, че го мразят.

Подобно е и при мъжете. Често те отхвърлят енергично розовото, за да се разграничат от някакви конкретни асоциации, но има и много мъже, които се чувстват прекрасно с него и по-скоро се забавляват с този цвят, отколкото обратното. Така че в края на нашия разговор бих казала следното – да откриеш кой цвят те кара да се чувстваш романтично – това е много лично и задълбочено преживяване, което обаче в крайна сметка ще донесе истинско удовлетворение в душата ти. За едни хора романтично е страстното червено, за други океанското синьо, за трети свежестта на зеленото, за четвърти невинното бяло. Така че самото откриване на твоите собствени цветове всъщност е едно истински романтично преживяване.

Снимки: личен архив Маргарита Асадурова.