Наскоро ми зададоха този въпрос и ме поразмислиха. Ами как кое? Какво гледате първо в една непозната картина – ми това, което най-много се набива на очи. Простете, всъщност, произведението жена е по-точно да бъде сравнявано със скулптура, щото повечето жени са триизмерни. Не, че не се срещат и двуизмерни екземпляри, но... аз нали съм истински мъж... та ще кажа за триизмерните.
Като един истински ценител на изкуството, и то на красивото изкуство, първо зависи много от ракурса. Ако гледам произведението отпред, то е ясно, че гледам първо циците, простете, гърдите на жената. Ама то не щото съм простак, какво да направя, като Бог ги е създал именно там – ами, ако искаше първо да гледам очите – да им беше разменил местата.
Явно такъв е бил божествения план, първо да се погледне там, ако не си съвсем шокиран или екзалтиран, може да погледнеш и малко нагоре, да видиш да не би тия красоти да принадлежат на някоя баба Яга или малко по-надолу. Ако обаче гледаш произведението отзад, то сега е ясно къде се гледа – дупето, не заради някакви мръсни помисли, както вие ще предположите, а защото просто е най-близко до теб. Верно е, че колкото е по-близко до теб, толкова по-мръсни стават помислите.
Виж, ако гледаш произведението в профил, става доста по-сложно, защото погледът ти се раздвоява, но пък ако успееш да се фокусираш, много по-бързо и много по-качествено ще оцениш обекта. Ако си задълбал в детайлите, може да обърнеш внимание и на цветовете – дали косата е къдрава и черна, като конска грива, или пък ще си имаш работа с някоя комплексирана госпожица блонди... и чак тогава можеш да попиташ... извинете, имате ли огънче. Уф, забравих, че и аз станах от новия вид пичове – дето не пушат... значи казваш нещо друго, което е в крак с новата мода – Ужас, каква е жега! И тя възкликва: О, да, наистина. Тогава вече може да се направиш на спасителя от огнения ад и да предложиш да отидете на по бира. Където на спокойствие да огледаш дали произведението наистина си струва и дали имаш джобни да си го позволиш.