Козуначени питки с кисело мляко и локум

Започнах бъркането с миксера така, както разбивам кекс, но с тази разлика, че използвах бъркалките за тесто и пуснах уреда на най- ниската степен. Между другото никога не ги бях използвала по този начин, защото разчитах единствено и само на ръцете си, но този път пък реших да променя нещата. Време беше. :)

Най-напред сложих яйцата и захарта, а след тях млякото, разтопената мас и олиото. Добавих лимоновия сок, ракията, солта и ванилията. Маята смесих с брашното. Добавях от него лъжица по лъжица до пълното му усвояване от сместа. Спрях миксера след като тестото започна да се отделя от стената на купата.

Прехвърлих го в дълбока купа, която бях набрашнила. Похлупих го с капака и го сложих в предварително нагорещена на 50 градуса фурна. Не повече от толкова!

Оставих го да втасва там в продължение на 30 минути. Изсипах го върху набрашнен плот. Не го намесих пак, а направо го разделих на 6 ленти. Тестото е много меко, но не е лепкаво. Леко разпънах всяка една от тях и по средата наредих локумени парченца. Завих леко фитилите, усуках ги един по един, а след това – два по два. Не ги сплитам на плитка. Завих на охлювче всеки двоен фитил в кръгла алуминиева формичка, която предварително бях намазала с олио. Подпъхнах внимателно краищата.

С помощта на четчица помазах козуначетата със сироп, който приготвих като кипнах посочените по- горе продукти.

Поръсих го със захарта.

Поставих вече оформения козунак отново във фурната, загрята на 50 градуса. След 20 минутно втасване превключих на 180 градуса. Изчаках печивото да порозовее и го покрих с фолио. Печенето продължи докато на дървеното шишче, с което боцках и проверявах, не се лепеше от тестото.

Извадих ги от фурната и 5 минути след това отстраних формите от тях. Завих ги с мека кърпа и ги оставих да се охладят. Съвсем изстинали ги фолирах. По този начин ги съхранявам мекички до три дни.

От тази доза се получават три козуначени питки.

Съветът ми е да не ги препичате, защото няма да останат сочни и влажни и да не отваряте фурната преди да са се запекли и порозовели, за да не спаднат.

Друга философия няма.

Рецептата е на Маргарита Димитрова, участва в конкурса „Най-вкусните великденски рецепти“