Предай нататък

В навечерието на най-хубавия християнски празник Коледа, нашата малка дъщеря Габи се разболя. Вдигна висока температура 39 градуса и я задържа в продължение на 3 дни и половина. Нищо не ядеше, всичко отказваше, пиеше само вода. Състоянието й налагаше да приема антибиотик, а тя не се хранеше и това много ни тревожеше с баща й.
На четвъртия ден, когато детето ни успя да свали температурата си, след многократни отривания с вода и оцет, и прием на много лекарства, най-после стъпи на крачетата си, научих ужасната новина, че татко е получил инфаркт. Бях психически смазана, физически изтощена. Усещах, че губя жизнените си сили. Вирусът, който повали Габриела, бе успял да разболее и мен, и баща й. Новината, че татко Жоро е в интензивно отделение в градска болница ме съкруши напълно. Най-ужасното от всичко беше, че нямах възможността и моралното право да отида на свиждане, тъй като бях заразно болна. Разговарях по няколко пъти с татко по телефона и той все ме уверяваше, че всичко е наред и ще се оправи. Аз страшно много се измъчвах, че не мога да отида да го видя. Изследванията бяха все едни и същи, нямаше подобрение. Молих се дълго и силно да се оправи, за да сме заедно, за да сме щастливи. Габи е кръстена на него, а той е най-великолепният човек, когото познавам. Вярно е, че обичам и боготворя родителите си, но в случая не става дума за преувеличение, а за човешки качества, които трудно могат да се синтезират така в една личност. Аз съм морално задължена на моите родители, за всичко, което са направили за мен, създали са ме, като човек и са ме възпитали, като личност. Тези размисли и невъзможността да отида на свиждане ме съсипваха. Слава на Бог, най-после резултатите бяха по-добри и изписаха татко. В момента той се възстановява бавно. Искрено се надявам да се възстанови напълно и да бъдем здрави, всичките и да сме много дълго заедно. Защото тази Коледа беше най-тъжната и тревожна Коледа в моя живот. Усетих какво е болка, мъка, тъга. Разбрах какво е житейска равносметка. Оцених всичко хубаво в моя живот и осъзнах, че то, в много голяма степен се дължи на моите прекрасни родители майка Бонка и татко Жоро. Чрез вас, бих искала, ако е възможно, да им БЛАГОДАРЯ от сърце и да им кажа, че много, много ги обичам.

Бих се радвала много, ако Ви е възможно да поместите това писмо, защото само чрез вас, то може да достигне в този вид до всички деца и настоящи млади родители. Бих искала да кажа на младите родители: Вие сте създали нов живот и сте длъжни и отговорни за него, но Вие имате и свои родители, които са създали вас. Не по-малко отговорни сме ние за тях. С грижите за нашите деца, ние можем ясно да разберем, колко лишения, усилия, време, търпение и грижи сме били ние самите за нашите родители. Затова бих искала да кажа горещо Благодаря, мамо и татко, аз не Ви дължа просто живота си, аз Ви дължа много, много повече. Моите успехи са и ваши успехи, вашите болки са и мои.

Искам да предам нататък всички житейски уроци, които съм усвоила и които ще усвоя в бъдеще. Засега предавам майчината топлина, искреност и доверие. Искам да успея да бъда толкова отговорна, като родител, колкото са били и моите родители, защото те са дали най-доброто от себе си за мен и моя брат, а аз и моят съпруг дължим същото на децата си.

С безкрайна обич и пожелание за много късмет и успехи:
Гергана Георгиева
гр. Варна