Едва ли аз съм най-подходящият родител, който да каже кой е най-печелившият модел при възпитанието на децата, тъй като аз съм майка едва от 4 месеца, а други деца нямам. От както Ерин се появи на бял свят (моята прекрасна дъщеричка), от тогава всеки ден уча малката да бъде човек, а тя ме учи да бъда майка.
Прочетох де що имаше литература за всичко – от хранене, обличане, през възпитание и какво ли още не. Но най-ценното идва от сърцето ми – всяко нещо, което й говоря и правя, минава през един „филтър“, който е вграден някъде в мен и който отчита „това може, това не“ и автоматично отговаря защо това не може и как то ще се възприеме от детските очички и сърчице.
Възпитавайки нея, аз преоткривам себе си, защото си давам сметка колко внимателна трябва да бъда със всичко, защото детето възприема нещата първосигнално. А често пъти ние сме свикнали да действаме по инерция без да отчетем, че дадено нещо може да се изтълкува погрешно. Всъщност то ще се изтълкува правилно, но ние го правим да изглежда погрешно. И не само то – детето изгражда един модел на поведение, който е взаимстван от неговия родител. А това служи за огледало да видим сами себе си отстрани.
Скоро с таткото гледахме „Малкият Никола“, разкошен филм, невероятно опростен и истински, от който се вижда колко е чист детският мироглед и как информацията поднесена по неправилен начин може да се изтълкува погрешно, колко по-различно е детското мислене, необременено от опит, спомени и други подобни. Затова, моделът, на който бих заложила при възпитанието на Ерин и дай Боже на другите ми следващи деца, ако имам е, че всичко трябва да се поднася с много любов и да има много комуникация. Ако не се обясни правилно нещо на детето, а просто го накажем – то как ще разбере, че това не е правилно и че не трябва да го прави, само за да не бъде наказано ли? Не, то само трябва да открива ценностите, кое е добро и лошо, но ние трябва да сме до него да му помагаме. Едни търпеливи и любящи пътеводители.
* * *
Участва в конкурса Ние възпитаваме децата, но и те нас