Ценностите, на които възпитавам децата си

Имам две дечица – момиче на 12 г. и момче на 2 г. Те са смисъла на живота ми. Слънчицата на мама. Понякога ги наричам и лунички. Защо ли? Защото често децата неосъзнато влияят на мирогледа ми на възрастен и ме карат да се чувстват неудобно като в сянка на родителските ми копнежи. Децата са безобиден коректив на стремежите ми като майка да ги възпитам и науча на най-ценното в живота. Те често ми показват, че много от нещата в света на възрастните са неугледни и неприложими в света на чистата детска душа и че не е нужно мама да прекалява с напътствията и съветите. Доказват ми, че техния свят е изтъкан от мечти и щастливи мигове. В този свят понякога се налага мама да потъне и забрави че е голяма, там тя е просто ученичка на своите деца, и е длъжна да попие всичко на което те я научат със своята невинност. Така обаче й помагат по-лесно да приема нещата от живота и да отсява важното и ценното от посредственото и пошлото.

Разбира се всяко от моите деца има различни потребности, тъй като възрастовата им разлика е голяма. Но това за мен е ясен показател за цикличното повтаряне на нещата и за това, че в крайна сметка нравствената ми роля на родител е напътстваща и всяко дете е обречено да извърви своя път. А върху това какъв ще е пътят му влияят много неща, които аз трябва да отсявам и коригирам, за да го направя по-лесен.

Няколко са нещата обаче на които много държа като човешки качества и на които ми се иска да приуча моите деца следвайки своя път.

Първото от тях е да бъдат добри. Добротата има много измерения, но в същото време има една опасна граница, която не трябва да се пристъпва и след която вече се превръщаш в човек без мнение. Уча ги как да бъдат добри и как по възможност да не доближават въпросната граница. Това за мен е велико умение. Опитвам се и да ги убеждавам най-вече с личен пример колко е хубаво да помагаш на другите, дори понякога с цената на лично време и труд. Защото благодарността, която виждаш в очите на хората няма равна на себе си и те облагородява.

Друго важно нещо на което ми се иска да ги приуча е да са волеви и упорити. Без това си качество ще им е трудно да успеят в днешния динамичен и бързо развиващ се свят. Често се налага да давам трудни задачи и почти недостижими цели, като стимулирам всеки опит да проявяват воля и да търсят упорито начин за справяне със ситуацията без излишни мрънкания и лигави възклицания. Важно е да знаят и това, че не може да постигат нещо с цената на всичко. Все пак трябва да умеят да улавят момента, когато трябва да спрат.

Третото качество на което ми се иска да ги науча е да бъдат оптимисти. Да гледат смело напред и от всяка трудност или неловка житейска ситуация да черпят полза, да търсят новото и непознатото, и с негова помощ да се извисяват над нещата и над ситуацията с гордо вдигната глава.

И четвърто, но не на последно място искам да станат големи родолюбци. Нека да ходят по света, нека се запознават с чужди природни красоти и научни постижения, но да не забравят своя род и своята страна, и връщайки се да дават всичко от себе си за нейния възход.

Това са ценностите на които държа и на които възпитавам децата си. Иска ми се след години да се видя успяла. Иска ми се...

* * *

Участва в конкурса Ние възпитаваме децата, но и те нас