Един първи юни

1 юни – Международен ден на детето. Събудих сина си (2.5 г.) с целувка и му казах „Честит празник“. Той наивно по детски ме попита: „Мамо, какво се прави на празник?“.
– Празнува се.
– Какво се прави?
– Ами играе се с балони, слуша се музика, танцува се, ядат се бонбони...
това измислих на прима виста.
– Да ходим на празник тогава!
– Навън вали много силен дъжд и празникът се е отложил :-(. Да си направим празник тук.
– Искам на празник! – Взе си якето и седна до входната врата...
Повтаряше „Искам на празник“. Наложи се бързо да „реорганизирам“ планувания в парка празник, за да не остане детето излъгано. Нали все пак аз му казах, че има празник и му го честитих даже :-).
План „А“ – Mc Donalds – вече сме закусили обилно, при това с по-качествена храна. – Отпада
План „Б“ – разходка с колата до някъде/никъде. Ще слушаме детски песнички, ще се возим, ще си говорим, ще пеем... Безцелно пътуване в гаден трафик – Отпада.
План „В“ – Mall (около 10.30ч.).– Сигурно някой е прочел прогнозата и се е сетил да привлече потенциалната клиентела :-)... Отиваме в най-близкия.
Оглеждаме се за празник – няма гооо :-(. Ами сега? Налага се отново да импровизирам... Обхождаме етажите с детски магазини – никой ли не се е сетил да направи нещо за мъниците???:-(... Цените, на които се продават детските стоки го позволяват...
ААААААА... Ето тук раздават балони. – Моля Ви, дайте ми един за детето, че търсим празника. – получихме го ей така за отбиване на номера (явно бяха наели момичето да им раздаде балоните:-( ). Нещеш ли, виждам щанд с насипни бонбони.
– Ела да си купим бонбони за празника.
– Искам бонбони!
– От кои искаш?
– Тези! – продадоха ни и бонбони.
Ами сега?. Музика не чувам от никъде:-(. Кино? – За толкова малки деца – НЯМА. Сетих се:-).. До супермаркета има детски колички. Детето се вози, пием и сок:-)... Е някакъв такъв празник ни се получи в Mall-а:-(- Хайде да си ходим. Какво искаш да ти сготвя? (Днес не взех храна от детската кухня). – Кебапче:-)! – OK, това му е любимото. Добавих и салата. – Искам изненада! (така сме кръстили шоколада:-)). Обядвахме заедно. Време е за следобеден сън. Когато синът ми се събуди, дъждът беше спрял. Излязохме. Разходихме се. Купихме една от „приказки любими в рими“. Четохме. Правихме/ядохме пуканки. Така празникът си отиде:(. Очакваме следващия:-). Бързо да идва!
Най-хубавото! Целия ден бяхме заедно!

Прочетете още:

• Писна ми: Детската градина затваря, а сега накъде?...
• Синдромът на отличниците
• Ресторантите не обичат семейства с деца
• С дете в сладкарница