„От най-ранна възраст децата трябва да са обградени с красота, да бъдат научени да обичат изкуството.“ – това сподели с мен Александър Покидченко – композитор, музикант, пианист и артист, който дойде в София на 17 юни, за да изнесе концерт в програмата на Сдружение „Приятели на Индонезия НУСАНТАРА“. Това трябва да бъде част от мисията на всеки човек на изкуството – чрез професията си, често пъти и чрез участия в благотворителни акции да възпитава и изгражда добрия вкус у децата.
На колко години трябва да започне едно дете да учи пиано?
Различно е, защото децата са различни. Аз започнах на 5 години да свиря на пиано. Сега има много талантливи деца, но понякога не попадат в правилните ръце и талантът се губи.
Само талант стига ли, за да станеш добър музикант?
Не е достатъчно човек да се роди с талант, трябва и подходящ учител, нагласа на душата, черти на характера, подходяща среда и атмосфера. Това, което човек вижда с очите си протича несъзнателно, това, което слуша, също. Ако слуша телевизора, талантът му ще се затвори като саркофаг. А ако родителите са мъдри, макар и млади, ще започнат, дори в началото насила, да го водят на концерти, театър, където звучи друга музика, други звуци, има хармонични гледки. Тогава, даже и да няма голям талант, в него ще се родят нови усещания, вкус и интерес към изкуството. Твърдо вярвам, че децата трябва от най-ранна възраст, дори безсъзнателна възраст, да са обкръжени от красота – красиви звуци, обстановка, интериор, отношения. Възпитанието не е само думи, а и това, което виждат и слушат ушите и очите.
Как псевдокултурата влияе на вкуса на децата?
И в България, и в Русия управляващите казват: „Да, трябва да възпитаваме децата в любов към изкуството!“, но всъщност това, което човек вижда по телевизията и в интернет разрушава личността му и вкуса му. Малкият човек все още не може да направи разлика, не знае кое е хубаво и кое – грозно. Когато му показват само грозното, лошото, дисхармоничното, за него това се превръща в норма, еталон и той заживява в тази среда, като я счита за нормална.
Русия е огромна страна, има места, където изобщо не идват артисти. До най-отдалечените й краища трябва да летиш 8 часа със самолет, освен това трябват пари, за да се поканят добри артисти. Затова в малките селца и градчета идват певци, които натискат копчето на плейъра и пеят това, което публиката иска – това, което децата и младите хора виждат и слушат по телевизията.
Затова децата ни слушат и харесват само това, което се тиражира. Така губим цяло поколение. Талантливите хора не са много. Има единични таланти, останалата маса е посредствена. Съотношението е такова – има качествена музика и има слаба, некачествена, и тъй като тя е повече, тя се „набива“ в очите и ушите на хората. Ние сме отговорните за формирането на добър вкус у децата си – да различават кое е красиво и кое е грозно.
Вашите планове за лятото?
През юли ще участвам в благотворителен проект за деца, които живеят в далечния изток в Русия. Всяка година заедно с партньорите ми пътуваме за Хабаровския край, където обучаваме децата на музика и пеене.
Снимка 1 – Урок по пиано в столичното читалище „Добри Чинтулов“, Снимка 2 – Александър Покидченко
Автор на снимките: Ивет Лолова
Прочетете още: