Нежността отваря сърца

„Добра дума врата отваря!” – е казал народът още от древността. Но как интерпретираме тази мъдрост в съвременния динамичен свят? Имаме ли време поне за едно „благодаря”? Или както се пееше в популярната българска песен преди време „нямаме време, време дори, да се погледнем честно в очи”… Нямаме достатъчно време да обърнем подобаващо внимание на децата си, на роднините, на приятелите, нямаме време да бъдем учтиви и с непознатите. А всъщност е толкова лесно и не ни струва нищо! Една усмивка разтопява сърца, едно благодаря отваря врата.
Сближаването е оръжието срещу отчуждението и самотата.
Умеем ли обаче да сме нежни с близките, с приятелите, с колегите и непознатите? Делим ли ги на групи или сме еднакво доверчиви, отворени и готови за сближаване с всеки.
Това е много важно социално умение, свързано с емоционалната интелигентност. Според едно изследване посветено на вежливостта направено в 17 страни, България  се подрежда на 9 място по вежливост. Най-нежни и учтиви са унгарците, следвани от португалците и украинците.
52% от българите винят стреса, че нямат възможност да покажат повече нежност в ежедневието, но такъв е проблемът и на други европейски страни.
Лесно е да си внимателен, учтив и любезен когато си здрав, щастлив и всичко ти е наред. Но почти геройство е да бъдеш любезен когато си пренатоварен с проблеми и в работата и у дома, затрупан със сметки, заеми и постоянно някаква болежка те боде.
Ясно е, че проблемите извън нас няма как да се променят с магическа пръчица, особено в България, затова и хора открили предимството на споделянето, изплуват от стреса с вниманието към другите. Те обичат да дават съвети в автобуса, на спирката, на работата. Обикновено това са по-възрастни хора и докато ти говорят как да си решиш някой здравословен проблем съвсем забравят за своята болка и бастунчето, което носят.
Помогни на друг и ще ти стане по-леко на душата! Повече от 40 % от българите се определят като нежни, но нямат много време да са нежни с най-близките си, иначе дълбоко в себе си желаят да са нежни и мили.
Жените по природа са по-нежни и по-отзивчиви и тях е лесно да зарадваш с мил жест, цветя, парченце шоколад или кафе с много бита сметана. Но изненадващите мили думи и малки жестове могат да разтопят желязната маска и на най-големия мачо, особено ако жестът е посипан с неподправен чар. Мъжкото приятелство е споделяне от най-висок ред. А колко лесно е да зарадваш едно дете? Но колко трудно е да впечатлиш един тийнейджър, да го предизвикаш да е откровен и приятелски настроен към света. Споделянето е избор, споделянето е възпитание, споделянето е култура на общуване.
 

Кой е вашият начин да сте нежни? Любезни? Учтиви? Отвръщат ли другите на вашата любезност и как? Сближаването специфичен талант ли е или малко усилие, което всеки може да направи, за да може светът, в който живеем да бъде по-добър и по-нежен?
В какъв свят живеем донякъде зависи и от самите нас!

Прочетете още:

• Как да приемаме подаръци и благопожелания
• Кавалер и дама
• Има ли кавалери тук?