Детето псува – вземи мерки, моля

Напоследък размишлявам над факта как да кажеш на родител да вземе мерки относно това, че отрочето му псува като хамалин (с извинение към хамалите). И то да го кажеш така, че от това да не произтече гражданска война или поне да не ти зашият два шамара.

Ясно е, че децата, които псуват, живеят с възрастни, които псуват. За да спрат децата да псуват, родителите трябва да спрат, а знаем, че възрастните не подлежат на превъзпитание.

Оттам дилемата става още по-голяма. Трябва ли да застрашаваш себе си и семейството си, влизайки в конфликт с подобни хора, за които извратеността на думите и силата, разрешава всеки конфликт.
Не си мислете, че това е проблем, който започва в тийнейджърските години. Можете да чуете хлапета, които все още не знаят значението на думите, но използват псувни, както и 9-10-годишни деца, които тепърва оформят етичния си кодекс.

И проблемът е как да оцелееш в този свят и как детето ти да не пострада и да не се приобщи към този вид речева култура. Ако псуващите бяха малцинство щеше да е по-лесно, но в действителност положението е доста по-различно.

И тук не говорим, че трябва да си ниско образован или беден, за да имаш такъв речник. Псуват в лъскави джипове, псуват в престижни фирми, хората повсеместно псуват. Псуват на улицата, псуват и в училище.

И дори ако в класа има само едно дете, което е свикнало с такъв речник, но баща му е с по-дебел врат, по-голям джип, по-голяма фирма, по-високо самочувствие и с нулево ниво на кооперативност и толерантност – какво правим?...

Мисля, мисля и за съжаление не виждам работещ вариант. И е тъжно, и е жалко в какво превърнахме нравствените ценности и българския език.

Не съм в позицията да давам акъл на никой родител да не се държи агресивно и да не псува, но за Бога, поне не го правете пред децата!

Прочетете още:

• Как да възпитаваме самостоятелни деца
• Дондуркаме децата и след пълнолетие
• Осем правила как да бъдем добри родители
• Боят като метод на възпитание