Деца с усмивка, но без родители

Пътят от София до Трън не е дълъг, но не е и къс. Живописен е. Особено в този сезон – зелени поля, островърхи възвишения, птици. Селцата по пътя стават все по-малки, а след едно тясно мостче и няколко завоя стигаме до град Трън. Питаме първите срещнати хора – в малко магазинче на пътя – “Къде е домът?” – “В центъра, по стълбите, ще видите”. Откриваме го лесно – по рояка деца кръжащи наоколо – в края на стръмни стълби започващи от централното площадче. С кола се стига по-трудно – заобикаляме и още не спрели бусът е наобиколен от децата.

Дом за отглеждане и възпитание на деца лишени от родителски грижи. Тук се отглеждат близо 40 деца на възраст около 10-16 годишни, момчета и момичета. Отглеждат ги възпитатели, които са им почти като родители. Гледката е тъжна. Децата са със силно износени дрехи, с прокъсани обувки, видимо имат спешна нужда от баня и храна. Но са усмихнати. И вежливи. Подават без свян ръка с “Добър ден”, говорят на “Вие”, представят се, вълнуват се ...

На благотворителната акция преди около месец събрахме много неща – играчки, дрехи. Една трета от събраното – един бус – караме в Трън, именно на тези деца. Те очакват лакомства и шоколади, но не остават разочаровани, че носим само дрехи и играчки. Помагат активно за пренасянето на багажа до склада. Най-бързите грабват по някоя дреха, мерят, сменят, взимат. По-малките завличат по една играчка и викат от щастие “Леле какъв автомат, какви хубави играчки сте ни донесли, не съм виждал такива, страхотни са”.

По всичко личи – обстановката в дома не е цветуща. Но децата живеят там, защото нямат друг дом. А повечето хора дори не искат да знаят за проблемите им, камо ли да отидат да ги посетят, да помогнат с нещо. Но за тези деца тези хора не съществуват. Техният свят е техният “дом”, дори и в окаяно състояние, тяхното училище, игрището отпред, стръмните стълби от централното площадче, всичко, което е град Трън. Иначе и те имат свои мечти, но скромни. А възможността да се появи усмивка на лицето им – голяма. Необходими са им само едно посещение и някакъв подарък – ако няма лакомства и шоколад, дори само играчки или дрехи, ако ли не дори и само един разговор и малко внимание са им достатъчни.