Веселин Дафов: Щом признаете, че имате добро дете, значи сте добър родител

Веселин Дафов се занимава с философия за деца, консултира и помага. Той беше един от лекторите на форум Родителство 2011. Използвах повода, за да му задам няколко въпроса.

Кой е въпросът, който най-много Ви е затруднил, зададен Ви от дете?
Давам си сметка, че вероятно ще прозвучи разочароващо, но не се сещам за такъв въпрос. И, бързам да кажа, не защото подценявам въпросите или надценявам моите способности да отговарям. На въпросите гледам по два начина – или като начало на изследване, или като на чисто питане за това, което аз вече съм измислил.
В първия случай трудното се явява в това да поставиш началото на истинско изследване, така щото да подкрепиш и детето и себе си в изграждането на едно съвместно действие, в което заедно ще напредвате в осмислянето на това, за което се пита. Вероятно за трудно тук може да се припознае снемането на суетата на възрастния, или на учителя, да си мисли, че вече знае отговора.
Във втория случай се искат две неща: честността да кажеш това, което мислиш и да съобразиш казването си с наличния собствен опит на детето така, че да те разбере.
Както се вижда, това не могат да бъдат същински трудности, а само технически.

Какво да отговорят родителите, когато детето ги пита: Защо трябва да ходя на училище?
Да отговорят така:
Не трябва да ходиш на училище! В ходенето на училище липсва каквото и да е било трябване или природна необходимост. Ходенето на училище не е като пиенето на вода, или храненето, или дишането. Има същества по планетата Земя, които не ходят на училище.
Ала ние, човеците, порасналите човеци, знаем, че е добре за нашите деца да ходят на училище, защото идеята е, че там с наши пари и средства се поддържа една среда, в която специално подготвени хора се грижат децата да правят неща, в които няма каквото и да е било трябване или необходимост, а само свобода и творчество. Само свободното и творческото същество може да се занимава с наука, изкуство и спорт. В нито едно положение на науката или изкуството не би трябвало да стои каквото и да е било трябване или насилване.
Заб.: Давам си сметка колко лесно тази идея се разваля, и колко бързо заразата на насилването и трябването може да обземе всяко едно училище. Но пък точно в такова заразено училище има още по-малко трябване да се ходи.

Трудно ли е да си дете днес?
Без значение за кое точно и кога точно „днес“ става дума – винаги е било нито лесно, нито трудно да си дете. Децата са си били деца без да трябва да правят каквото и да е било, а възрастните са си били възрастни и не са могли да стават деца – каквито и усилия да са полагали. Да си дете – не е въпрос на усилия, за да бъде лесно или трудно. Това ти се полага.

Трудно ли е на децата с днешните родители и какво им е най-трудно?
Проблемът на децата с родителите винаги е бил, че от една страна те вече са знаели и можели някои неща, които родителите не знаят и не могат, а от друга страна – нямат необходимия ресурс за да реализират това си знаене и можене. В днешно време нещата, които децата знаят и могат по-добре от своите родители са много, много повече и ще стават все по-много повече... И да си родител не е лесно, така да се каже. :)

Как се става добър родител?
Добър родител се става, когато имаш добри деца. Момент, моля, не бързайте да се смеете и да си мислите, че впрягам магарето зад каруцата!
Не си мислете, че добрите родители правят така, че да имат добри деца. Обратното е. Всеки, който си признае, че има добро дете, с това вече той е добър родител. Не е добър родител този, който не открива и не намира доброто дете до себе си.

Прочетете още:

• Веселин Дафов: Лесно ли е да си родител днес?
• Отношението към липсващия родител
• Моят готин родител
• Детето ти е страхотно! Ти не ставаш!