Десислава Бошнакова за държавното финансиране в частни училища

Парите за учениците, които учат в частни училища изчезват вече 20 години – неясно къде. Европейската практика е парите за всеки ученик да го следват, без значение къде учи той – в държавно или частно училище.

Разговаряме с Десислава Бошнакова, която защитава тази важна и силно назряла за решаване в обществото ни тема.

Какви са стъпките, за да може наистина парите да следват децата ни?
В годините на прехода цялата законодателна основа на образованието не се е променяла така, че да отговаря на променените реалности. Разрешава се създаването на частни училища, които трябва да следват учебната програма на Министерството, но за принципа Парите следват ученика плахо се заговори едва след 2005 г. В Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015 г.), приета от Народното събрание, е залегнало въвеждането на принципа „Парите следват ученика“ „не по-рано от 2009 г.“. При условие, че вече сме в 2012 мисля, че най-разумното би било това да стане правен факт, който така или иначе ще може да се приведе в действие след година.
Относно стъпките, мисля, че родителите на децата в частни училища, са тези, които да се борят за правата на децата си.

Кой спира това в момента?
От страна на министерството има пълно разбиране за адекватността на принципа Парите следват ученика. Сред гражданите има такива, които не са съгласни държавата да плаща на частни организации за образование. Истината е, че публично-частните партньорства са доказаният правилен път за развитието на образованието и държавата и родителите трябва да се борим това да стане, защото от него ще спечелят децата – под формата на по-добро образование.
Не малко е съпротивата и от страна на държавните и общинските училища, които намират този принцип за факт, който ще облагодетелства частни интереси.
Мисля си, че както парите следват пациентите в здравеопазването, така парите могат да следват и детето. Защото при сформирането на бюджета за образование, се отделят пари за всяко дете по ЕГН, което подлежи на задължително образование. Тоест бюджетът отделя пари за образованието на децата в частните училища, но те не стигат до детето, а потъват някъде. Такава е ситуацията от създаването на частните училища.

Коя е основната причина да не се приема подобен закон?
Не знам. Може би фактът, че нещата се променят по-бързо, отколкото мисленето и законодателството. Истината е, че в началото тези деца дори не получаваха безплатните учебници, които се полагат на учениците. Бяха лишавани от възможност за участие в национални отбори по математика и т. н. Днес голяма част от тези проблеми са решени. Но на парче. За първи път се предлага всички, които изпълняват държавните услуги в сферата на задължителното образование, да получават и равни средства за дейността.

Каква би била сумата на дете на година, приблизително?
Различно, защото единният образователен стандарт се променя от година в година. Към днешна дата е около 1200 лв. на дете на година. Но битката за въвеждането на този принцип не е за пари, а за равнопоставеност на българските деца, което е задължително за една нормална държава.

Има ли държави, в които това е практика?
Почти в цял свят е практика да има публично-частни партньорства в образованието. Всяка държава е решила този казус по различен начин, но принципът – парите следват ученика – е в действие. В Холандия има действаща ваучерна система и финансирането е на принципа „парите следват детето“. Около 70% от учениците в началното и средното образование посещават независими училища. От 1992 г. в Швеция е въведена универсална ваучерна система, която предоставя възможност на родителите на избор за записване децата в публично или частно училище. Във Франция частните училища се делят на: училища по договор (sous contrat) и неангажирани (hors contrat). Училищата по договор са около 98% от общия брой на частните училища. Те следват националната образователна програма и държавата изплаща заплатите на учителите в тях. В Чехия всички училища (публични и частни) получават публично финансиране на базата на броя на приетите ученици. Финансирането се състои от: 1) базова субсидия, равна на 50% от издръжката на държавните училища, и 2) допълнителна субсидия, в зависимост от качеството на образование.
Това са само част от данните от доклад на Националния център за информация и документация за Финансирането на частното училищно образование по света, по поръчка на нашето Министерство.
Във всички страни има различни практики, но навсякъде учениците, които избират да се учат в частни училища, които следват програмите на образователното министерство получават подкрепата на своята държава.

Има ли родителски организации у нас, които се занимават с това?
Да, аз самата членувам в такава – Инициативен родителски комитет. ИНИЦИАТИВЕН РОДИТЕЛСКИ КОМИТЕТ (ИРК) е гражданска инициатива, формирана на 17.09.2009 г. в гр. София и прераснала в сдружение с нестопанска цел, регистрирано на 29.03.2010 г. с решение на СГС. Като основната ни цел е защита правата на децата на равен достъп до образование, подпомагане и закрила. ИРК отскоро има и своя страница във Фейсбук и работи активно за правата на всички деца.