Икономическите емигранти по света – изгубени или спасени?

Румяна Константинова е една от хилядите икономически емигранти в Италия. Поговорихме си, за да разберем какво може да накара някого да се влюби в непозната страна и непознат език. Тя казва, че е емигрирала, защото е била 12 години безработна в България и е изнемогвала при отглеждането на двете си деца. Така се изправила пред дилемата дали да остане безработна в България и да бъде една от жертвите на системата или да се спаси, като замине на гурбет. Днес тя благодари на Бога, че е намерила сили да тръгне да търси щастието си по света и вижда в това своето икономическо спасение.

Дълги години сте живяла в Италия, какво най-много Ви впечатли там?
Първите ми впечатления бяха от Неапол – прекрасен град, с най-много паметници на културата в цяла Италия. През последното столетие, обаче е застрояван хаотично, неподдържан и замърсен, днес се е превърнал в място неприятно за живеене. След 4 месеца си намерих работа на Капри и тогава видях тази страна в истинското й великолепие. Толкова се влюбих в това място, че си пожелах да остана там до края на живота си.

Какъв е ритъмът на живот в Италия?
Ритъмът на живот е като на всякъде, работа през седмицата и забавления през почивните дни. Италианците са свикнали да работят и да не чакат нищо на готово. Ако се случи обаче да не им платят заплатата, веднага масово се вдигат на стачка и нещата се оправят. Няма такова нещо „не съм си получавал заплатата цяла година“.

Каква е храната – тя ли е причината да има толкова много столетници в Италия?
Храната им е много чиста, няма ГМО и други подобни извращения с природата. Даже на много места и водата им е чиста и става за пиене, но те не се интересуват от здравословно хранене. Например не биха яли чесън, въпреки че е признат за лечебен, дори и в медицинските списания. Аз съм им споделяла, че ние го ядем и че е полезен за здравето, дори съм им показвала изказвания на техни доктори, но те само вдигат рамене. Интересно ми стана, че те захранват децата си с паста, още преди да са навършили и една годинка. И като цяло я консумират всеки ден, дори с хляб. Наистина има много столетници, но никак не са здрави, най-разпространени заболявания са диабетът и болестта на Алцхаймер.

От какво се интересуват хората там?
Странно ми стана, че хората там не четат. Имам впечатление от най-възрастните 70-92 годишни. За 6 години не съм видяла нито една книга в къщите, в които съм работила. Миналата година за първи път попаднах на възрастна жена с две висши образования, която имаше библиотека вкъщи. Младите хора, които познавам покрай синовете ми четат, интересуват се от политика и култура. За старите неаполитанци италианският е чужд и даже тези, които днес са на 40 години са тръгнали на училище, без да знаят езика. А там пресата, телевизията, радиото, всичко е на италиански. Възрастните казват, че по икономически причини не са научили италианския език, а ние чужденците го научаваме за 6 месеца.

Виждате ли връзка между липсата на интелектуални занимания и старческата деменция, от която са болни повечето възрастни хора в Италия?
Може би. Както мускулите ни атрофират, когато не ги натоварваме достатъчно, така и мозъкът страда, когато не го караме да работи. След като една 92 годишна жена, която продължава да чете и да обогатява знанията си е с всичкия си, а другите – не, значи има нещо вярно в това. Има една италианска докторка Леви, която е на 102 години, лауреат на Нобелова награда и тя казва, че си е като преди, само тялото й не е толкова силно и младо.

С какво се занимават италианците и с какво българите емигранти?
Италианците имат достъп до всякаква работа, а мнозинството от емигрантите могат само да гледат болни, възрастни и деца. По-младите могат да работят в заведенията или в строителството.

Лесно ли е да си емигрант в Италия?
Аз и моите синове се адаптирахме много бързо. Повечето ни приятели бяха италианци, а синовете ми имаха приятели и от Франция, Канада, Русия, Сенегал, Германия. И това е най-хубавото нещо, което ни се е случило, да имаме приятели от цял свят и да си говорим на един и същи език. Италианците имат много хуманно отношение към емигрантите, в сравнение с други европейски държави.

Ще се върнете ли отново там и защо?
Ще се върна в Италия, защото тук в България се чувствам като емигрант. Синовете ми се стремят да се установят там. Те толкова добре са се приспособили и толкова добре говорят езика, че ги мислят за италианци. Един техен приятел пък – българин, който живее от 12 годишен, в момента завършва средното си образование и в училище го смятат за невероятен интелект, най-добър е по успех.

От България или от Италия се надявате да вземете по-добра пенсия?
В Италия няма да взема пенсия, защото в Неапол се работи на черно, затова ще отидем на север, където законите се спазват, а пък в България промениха закона да не мога да се пенсионирам на 55 години с 20 годишен трудов стаж. Отнеха ми възможността да работя, защото съм навършила 40 години и според тях съм стара вече и не можах да си намеря работа. Така че, от България ще мога да получа само социална пенсия, когато навърша 65 години, но всички знаем, че тя няма да е голяма. В Италия има около 30 000 българи, в моето положение, които оцеляват в Италия. Така че се надявам да имам сили, здраве и да мога да работя, докато съм жива. Не разчитам и не очаквам пенсия от никъде.

Каква е любимата Ви българска храна, която Ви липсва в Италия?
Преди да замина за Италия не съм мислила коя е любимата ми храна, но там най-много ни липсваше българската баница.

А любима италианска рецепта?
Любима рецепта нямам. Имам любим плод – това е един италиански сорт мандарини (clementini).

Прочетете още:

• Как да подтикнем децата да четат
• Четенето – тази трудна материя
• Силата на писмеността и словото