Земетресенията отрезвяват - нека си кажем "Обичам те"

Земетресението е един от кошмарите на цялото човечество. България, въпреки че е в сеизмична зона, досега минаваше между капките и не сме имали истински сериозно земетресение в последните години. Но ето, че се оказа, че пред природата всички сме равни и Господ не е непременно българин.
За хората, за които това земетресение е било най-силното преживяно досега, определено си беше страшно, ужасно и отрезвяващо.

Не знам дали всички решиха, че това е краят, но определено подобни случки ни карат да преразгледаме приоритетите си, да не се вземаме толкова на сериозно, да не се вторачваме толкова в дребните си егоцентрични проблеми и да гледаме по-глобално на живота.

Надявам се след последното земетресение всички да са разбрали, че светът не се върти около тях и заради тях и че в един миг може да загубят всичко трупано години наред.
Дават се хиляди съвети какво да правим при земетресение. Е, след като мина първоначалната уплаха и аз мога да дам своята дан в тази област.

Моят отговор е като на типична блондинка, разсъждаваща каква е вероятността да видите динозавър. Или ще ви затрупа или няма да ви затрупа, това е толкоз просто и логично.
Когато ни разлюлее и земята започне да се движи под краката ни, виждаме, че всички научени правила се изпаряват от главите ни. Да се крием ли под касата на вратата, да будим ли децата, да бягаме ли по стълбите навън, да събираме ли багаж... какво да направим първо? Е, видя се, че когато ни разлюлее няма много време за реакция. Така че дори да останем където сме, няма много да загубим, защото ако е достатъчно силно, и да побегнем, пак ще ни застигне, а ако е по-слабо – ще ни се размине, така че „спете спокойно, деца“.

Вече от нас си зависи след като мине първия трус дали ще останем където сме си и ще продължим да се занимаваме с това, което се занимаваме или ще спазим указанията на гражданска защита.
Видяхме ползата от комуникацията и социалните мрежи, които изпревариха информационните сайтове. А какво би било, ако беше спрял токът, Интернетът и се окажехме сами със страховете си в циклона на бедствието?
Дано това земетресение да ни отрезви всички и да ни направи по-отговорни и по-добри. И дано да не се повтори.

Строителите, да строят по-качествено, гражданска защита да информира по-масово, да имаме отряди за бързо реагиране при подобни бедствия и т. н., всеки да е подготвен за евентуална евакуация... мерките, които трябва да вземем са много. И е хубаво, че все пак отново ни се размина. Най-големият ужас за много хора беше, че ако ни затрупа няма да има кой да ни изрови изпод развалините, което може би е още по-ужасна смърт от мигновената.
Но така или иначе да не мислим за лоши неща, те и без наша помощ постоянно се случват. Нека бъдем по-добри, по-отзивчиви и по-често да казваме „обичам те“ и да правим онова, което можем да направим.
Да бъдем по-трезви и по-отговорни и да си вземем поука, а не само да паникьосваме себе си и всички около нас.

Снимка: Reuters

Прочетете още:

• Знаем ли как да реагираме при земетресение
• Геологът Теодор Колев за паниката при земетресения
• Екстрасенсите или хората с мигрена предусещат земетресенията?
• Силен трус от 5,9 по Рихтер разтресе София и Перник