Илияна Стойчева е говорител на Алианса за защита от домашно насилие, който е партньор на кампанията „Говори открито срещу домашното насилие“, която тази година е под надслов „Удари мен, не нея“. Ето какво сподели тя за процедурата за защита от домашно насилие в България.
В момента у нас няма програма за работа с насилника, но домашното насилие включва две страни – насилника и жертвата. Смятате ли, че има ефект, ако се работи само с едната страна?
Да, разбира се, трябва да се работи и с двете страни. Работата на неправителствените организации е насочена към това да даде възможност и на двете страни да постигнат живот без насилие – насилникът да преодолее агресията в себе си, а жертвата – да живее в среда, спокойна от насилие. За съжаление в България единствено неправителствените организации предлагат подобни услуги. В този смисъл ресурсите са ограничени и затова акцентът винаги е бил поставян да бъде обгрижена първо жертвата, защото това означава да бъде спасен един човешки живот.
Въпреки, че в Закона за защита от домашно насилие беше прието една от мерките насилникът да бъде насочван към програми за превенция и преодоляване на агресията, до миналата година това не се беше случвало, защото нямаше кой да предложи такива програми. Миналата година беше спечелен едногодишен проект, благодарение на който в София, Пловдив, Хасково и Бургас започнаха такива програми. За съжаление те бяха едногодишни, съответно вече приключиха.
Колко от случаите на домашно насилие, с които Алиансът е работил, са разрешени благоприятно?
Благоприятно, в смисъл че жертвата е получила заповед за защита от насилника. Процедурата е такава: в Съда постъпва жалба, завежда се гражданско дело; съдът издава бърза заповед за защита за определен период от време насилникът няма достъп до жертвата, до децата на жертвата, до неговите собствени деца, до жилището и в зависимост от случая се прилагат конкретни мерки. В над 95 % от случаите, които са първо посрещнати от организациите на Алианса и са стигнали до съдебна зала, са били успешни. Т. е. жертвата е получила всичко необходимо, за да се отърси от насилието, да се замисли дали да продължи да живее в тази среда, дали би могла да преодолее заедно с партньора си ситуацията на насилие или да се разделят. Всичко това е нейно решение.
Можете ли да кажете има ли случаи, при които двамата партньори продължават да живеят заедно и преодоляват кризата? Може ли агресията да бъде само временна?
За съжаление домашното насилие като нещо инцидентно, временно в семейството, не е сред най-често срещаните случаи. От друга страна имаме опит и с двойки, които успяват да преодолеят този начин на общуване чрез агресия и чрез насилие и да продължат живота си заедно, което е най-добрият начин за решаването на този проблем. Не мога да кажа, че тези примери са много и затова е важно да се работи и с насилника, за да може той да преодолее натрупаната агресия и да подходи по друг начин към партньора си.
Как се процедира при варианта на съдебна заповед за ограничение?
Много е важно жертвата да бъде отделена от насилника и в това време да помисли дали би искала да се раздели, тоест да заведе бракоразводно дело или да не заведе такова дело.
Кои са първите сигнали за домашно насилие?
Когато става дума за физическо насилие, е ясно – това е първият физически удар върху тялото ти. Когато става дума за психическо насилие, то е по-трудно разпознаваемо. То е много сложна и деликатна тема и защото за едни хора означава едно, за други – съвсем друго. Ако за някои дадено поведение или проява е сериозно психическо насилие, други са по-склонни да го отминат. Във всички случаи психическото насилие е нездравословно – казвам го с най-леката дума. Необходимо е всички ние да се обръщаме с повече чувство за достойнство към самите себе си и повече да уважаваме себе си. Тогава по-често ще разпознаем психическия тормоз и ще си дадем сметка дали искаме да живеем с него.
Вашето пожелание към българските жени?
Да уважават повече себе си, да търсят и да вярват, че има шанс да живеят в спокойна и нормална връзка. Ще си позволя да отправя послание и към насилниците: Всяко човешко същество има правото да живее в любов и щастие с ближния си. Щастието и любовта не се постигат с насилие, а с взаимно уважение, разбирателство.
Снимка: Ивет Лолова
Прочетете още: