Тъжните моменти в детството са ваксина за цял живот

Грешно е да мислим, че детството трябва да бъде само и на всяка цена щастливо. Някои родители слагат розози очила на децата си и съзнателно им спестяват големите и малките нещастия. Всъщност въпросите за смъртта, предателството и обидата са част от самия живот, а сблъсъкът с тях в детството е част от възпитанието и действа като ваксина за цял живот. Ето какво мисли по този въпрос писателят Виктор Самуилов:

"Някога, през социализма, това бяха теми-табу - за загубата на близък човек в семейството, изневярата и предателството. Това скриване създаваше фалшивото усещане, че детството задължително трябва да е щастливо. Но това не е вярно, защото животът е шарен, той е низ от нещастия, болести и смърт.

Чудим се откъде идва жестокостта и агресията у децата, стигаща дори до убийство. Ние, възрастните сме виновни, защото не сме им показали колко е кратък и крехък човешкият живот, как може да бъде прекъснат от съвсем незначително действие – ако използвам метафората – с едно кацане на пеперудата върху насочения нож. Съвсем малко е необходимо нещастието да се случи. Затова не трябва да премълчаваме нищо.

Другата тема табу при децата е секса. Оставяме децата сами да търсят пътищата и не винаги откриват най-добрите.

Питат ме как се пише за деца. Моят отговор е искрено. Не трябва да се прикриват никакви теми. В моите производения присъства смъртта, отношението към секса, как се появяват децата и др.

Една от причините за огромния успех на писателката Дж. К. Роулинг, авторката на романите за Хари Потър е събарянето на едно табу. Тя предложи на детската публика доскоро забранена територия, защото някога не биваше да се пише за магии. А децата винаги са мечтали за чуят за вампири, магьосници и чудеса. Естествено точно тези теми табу лесно могат да бъдат използвани и в негативна насока. Резултатът не винаги е добър. Ето защо не трябва да има подобни забрани.

Да, щастливото, безоблачно детство е също една фикция. Трънче да ти влезе в пръста, ще те заболи.  Ще се разплаче детето, сълзицата ще го пречисти и то ще разбере, че в този живот нещо ни убожда и не  винаги времето е хубаво и слънцето грее. Детските предателства са първият сблъсък с човешкия характер. Тогава то осъзнава, че не всеки разбира света като него. Много са просторни тези теми и е добре да се засягат.

Умният родител винаги ще намери подход и ще обясни, че животът не е вечен, че нашият близък човек се е разболял от тежка болест или му е дошло времето и е починал. Тези страдания са неизбежни за децата. Всичко това е подготовка и адаптация за света на възрастните.”

Очаквайте скоро цялото интервю с писателя Виктор Самуилов.

Снимка: Reuters

Прочетете още:

• Докога да се грижим за порасналите деца?
• Криза на пубертета или просто разглезено дете
• Стела Даскалова: Пропуснатото възпитание в първите седем години може да се навакса