Снимка: Reuters
От една страна е вярно, че чрез брака се свързват две личности – по условие независими и различни, и че не е възможно, нито нужно те да се опознават една друга напълно. От друга страна обаче съзнателното прикриване на факти не е здравословно за една пълноценна връзка.
Нормално е да има много неща, които не искате партньорът ви да разбира за вас. Вероятно си мислите, че ако разбере нещо конкретно, ще гледа на вас с други очи и ще ви съди по различен начин. Въпреки че не е нужно да споделяте всеки детайл от личния си живот с партньора си, добре е да му се доверите и да му позволите да ви приеме такива, каквито сте. Стремейки се да се покажете в най-добра светлина, лъжете не само него, но и себе си.
Грешки от миналото ни, слабостите ни, срамни случки са сред нещата, които най-често прикриваме. Не споделяме с партньора си това, което би ни се искало да не се е случвало, но забравяме, че премълчавайки го, не го караме да изчезне. То е част от нас и от това, което сме.
В случая може да важи и фразата „на лъжата краката са къси“, защото прикривайки дадена информация за себе си, понякога се налага да лъжем половинката си. Замислете се дали няма да е по-добре неудобната истина да достигне до ушите му директно от вас, а не от трето лице. Неудобството в двете ситуации е напълно различно.
Много често една жена не споделя с любимия си неща, които намира у него за неприятни, за да не изглежда твърде претенциозна. Хубаво е подобни мисли да бъдат споделяни навреме. Не става въпрос за непрестанна критика, а за градивни забележки в най-краен случай. Любовта провокира хората да се съобразяват един с друг, затова не се притеснявайте да казвате какво ви притеснява. Също така, когато са отправени към вас, посрещайте подобни изказвания с търпение и разбиране.
Има факти, които е добре да бъдат избягвани – например описването на това как сте се чувствали с първата си любов. Изключвайки тях, няма причина да криете факти от миналото си особено от един от най-близките ви хора.