Обичаме мама още повече, когато пораснем

Мамо, ти не разбираш – друго време е днес
и децата са вече големи.
Те са твоите, същите, дето пораснаха
и далече са вече от тебе.

Тези двете смешни кокони опасни
бяха бебета, малки деца.
Бяха лоши, нормални, невероятни,
днес поели са свойта съдба.

Мамо, ти не разбираш – днес те са други.
Знаят всичко и могат сами.
Двете дини ги стискат здраво под мишница.
И се крият когато боли.

И са умни, не искат съвети.
Готвят хубаво, чистят дома.
Ти им даде живота и хляба в ръцете.
И възпита, отгледа сама.

Мамо, ти не разбираш – ние сме силни,
много смели и даже добри.
Мамо, нищо не искаме. Само се молим -
жива ни, мамо, бъди!

*Оригиналното заглавие на стихотворението е „На мама“. Автор е Камелия Аспарухова. Повече за нея може да прочетете в интервюто й: Днешната жена е силна, крехка и влюбена