Мари Кавафян: Да правим подаръци на децата само три пъти в годината

Мари Кавафян е бивша детска учителка, работила в 114 детска градина в София, пенсионерка. Има 6 внучета и винаги е на тяхно разположение. Обича природата и празниците. Запознах се с Мари в детската работилница „Чудо голямо“, където показваше на децата как се прави коледен венец. Докато малките ръчички работеха под нейно ръководство, аз й зададох няколко въпроса.

Без какво не може една Коледа?

Само усмивки, щастие в очите, радост и хубави хора.

Свързани статии

Най-честите детски наказания, които родителите прилагат

Най-големите страхове на всеки родител

12 позитивни изречения, които всяка майка трябва да каже на детето си

Слушат ли ви внуците? Като педагог сигурно имате някакви тайни за общуване с децата, които другите баби нямат?

Имам 30 години стаж с работа с деца – никога не съм се отнасяла назидателно с тях, няма значение дали са служебни или са собствените ми деца и внуци – с детето винаги трябва да се отнасяш като с равен. Да му оказваш доверие, да разчиташ на него и ако се провали да кажеш: „Разбра ли, че постъпи грешно?“. Но никога не бива да съдим децата. Колкото едно дете е по-свободно, толкова по-добре израства. Стените на детската стая на моите деца бях облепила с опакото на плакати. Дъщерите ми рисуваха и пишеха на стените свободно, никога не съм го спирала, като издраскат единия плакат, слагам втори. Когато са искали нещо да направят и са ме питали: „Може ли?“, винаги съм казвала: „Да.“. Ако искаш, ще ти помогна, ако мислиш, че можеш сама, направи го.

Къде е границата между глезенето и родителската любов?

Глезенето е друга категория. Там всичко е в огромни количества, което не е добре. За мен глезенето е прекалена любов. Детето усеща, че го обичаш, дори когато му се скараш. Когато му се скараш на място, то ще разбере, че не е постъпило правилно и затова му се караш. А когато го обичаш, просто го целуни, не е нужно да му сваляш звезди от небето или да отидеш да му купиш подарък.

Кога да даваме подаръци на децата?

1 от 14 >

Да си направим сами коледен венец (14 снимки)

Шишарки от Витоша или от парка

За мен най-правилното е децата да получават подаръци само няколко пъти в годината – на Нова година, рожден ден и на 1-ви юни – празника на детето и детето трябва да го усети. Именният ден се отбелязва на маса, с почерпка. Моята препоръка към всички родители е повече питайте децата какво им се прави – ако им се играе, играйте с тях, ако им се рисува, рисувайте с тях, ако им се щурее, щурейте с тях. Така правех като учителка и като майка на две дъщери – скачах и тичах наравно с децата и те усещат това, защото са страхотен барометър. Те просто усещат чувството, когато истински ги обичаш.

Трябва ли да наказваме децата?

В моята практика не съм била дете. Наказанието, което прилагат беше: „Седни до мен, няма да играеш, няма да участваш в играта.“ То сяда и помисля известно време, след което го питам: „Разбра ли, че сгреши?“. „Да!“ „Отивай тогава да играеш“. Категорично съм против силовото наказание. Може да е лишаване от любимо нещо, но най-вече детето трябва да разбере, че не е постъпило правилно, че думичката, която е казало не е хубава.

Семейството или детската градина/училището възпитават децата?

Всичко идва от семейството. Колкото и учителите да се стараят, семейният фактор във възпитанието е на първо място, с 90%. Ако у дома майката постила покривка на масата, всички сядат на вечеря, чакат татко да седне, пожелават си приятна вечеря и започват да ядат. Ако семейството е разпиляно, как да събереш нещата? Ако едно дете вижда, че майка му казва: „Заповядай, моето дете, хапни си ябълка или филийка. Приятна закуска!“, то задължително трябва да каже: „Благодаря!“. Един-два пъти, три пъти и ще му стане навик. Когато някой му каже „Заповядай!“, то автоматично ще каже: „Благодаря!“.

Има ли лоши деца?

Не, има лоши родители, за съжаление. В моята практика най-палавите и буйните деца най-много са ме обичали и най-много съм ги обичала аз, защото палавото дете е носител на новото, рационалното, прогресивното. Едно „заспало“ дете, извинявам се за израза, не може да ти даде нищо. Това са пасивни деца, които предпочитат да си седят на столчето и да гледат другите какво правят без да взимат участие. Но в никакъв случай няма лоши деца, има различна домашна среда. Дете, което получава редовен тормоз вкъщи, трябва да намери отдушник. Ако е физически тормоз, то усеща кое дете е слабо и упражнява физически тормоз над него. Ако тормозът вкъщи е психически, той започва да потиска по-слабото дете. Семейството е пример за живота във всяко отношение. Не можем да искаме нещо, което не сме дали. Родител, който не е дал внимание и любов на детето си и то е израснало като самотен стрък, то в бъдеще също не може да дари любов, топлина, ако не е научило това в семейството.

Какво си пожелавате за Коледа и Нова година?

Само здраве... и още нещо – човек да среща добри хора по пътя си.