Умеем ли да прощаваме грешките на децата си?

Тези от вас, които имат тийнейджър вкъщи, веднага разбират, че става дума именно за тях. Точно когато си мислите, че вече всичко сте чули и видели от него, вашият тийнейджър ви поднася такъв гаф, че направо ви се завива свят от изненада. Нека не се самозалъгваме – всички знаем за проблемите на пубертетската възраст, но едно е да четеш за тях или да наблюдаваш отстрани какво се случва на другите, и съвсем различно когато попаднеш в центъра на събитията и си едно от действащите лица.

Свързани статии

Мама разрешава – нежен празничен грим за девойки

Подбираме училището, съучениците, а родителите?

Сексуализираните ни тийнейджъри

Съвсем нормално е за децата на тази възраст да правят много грешки в процеса на израстване (както физически, така и емоционално). Точно затова е изключително важно да се научим да приемаме по-хладнокръвно техните грешки и най-вече да можем да им прощаваме за тях. В противен случай връзката с децата ни се превръща в един възел от болка и емоционално напрежение и за нас и за тях. Повтарянето на едни и същи думи, изтъкването все на старите и изтъркани аргументи в споровете с децата относно тяхното мислене и поведение, има опасност да вгорчи живота ви за дълго време. Можем ли да избегнем подобни грешки и как да запазим здрава и хармонична връзката с детето си в трудните години на пубертета му?

Научни изследвания доказват, че развитието на мозъка продължава и след навършване на 20. Става дума за тази част от него, която отговаря за логиката, рационалното мислене и контрола върху импулсивните действия. Често се случва тийнейджърите да съжаляват за необмислените си решения и постъпки, обяснявайки поведението си с моментен, неконтролируем импулс. Оказва се, че това има своето научно обяснение и знаейки този факт, ще успеем да превъзмогнем гнева и разочарованието си от поредния гаф на детето.

Не бива да зацикляме върху конкретна лоша негова проява с дълъг и разгорещен дебат на висок тон. Далеч по-ефикасен метод е да определим и хладнокръвно да приложим наказание, което ще окаже добро и възпитателно въздействие върху детето ни. Спомнете си как процедира полицаят, който ви спира на пътя за превишена скорост, неправилно изпреварване или невключени светлини – пише ви акт и си плащате глобата. (Е, става дума за идеалния полицай, не за: „Кво праим сеа?...“). Възприемайте без излишни емоции грешките на вашия тийнейджър. Подходящото наказание ще охлади страстите и ще даде шанс и на двете страни да продължат напред.

Колкото по-често и отблизо общуваме с децата си, толкова по-голям шанс им даваме да коментират проблемите си и да получават от нас очакваната помощ и подкрепа. Знаем колко често самите ние имаме нужда просто да споделим това, което ни тежи и тревожи. Опитайте се вечер да намерите поне четвърт час време и да го прекарате насаме с детето (без включен телефон, компютър или телевизор) и го провокирайте да говори с вас за обикновените неща от отминалия ден. Да се научим да сме добри слушатели е от изключително значение. Само фактът, че го изслушваме спокойно и без да го прекъсваме вече означава за детето ни, че то е важно за нас и неговите проблеми и емоционални преживявания са наш приоритет.

Всеки човек има нужда от одобрението на околните за да е мотивиран в работата, учението и едва ли не във всички дейности от ежедневието ни. Това с още по-голяма сила важи за тийнейджърите. На повечето от тях се струва, че през 95% от времето родителите и учителите им ги критикуват за грешките, които допускат. С времето се оказва, че всеки разговор с възрастните е потенциален конфликт... Децата ни имат нужда да бъдат поощрявани за положителните си постъпки, действия и намерения. Не пропускайте да изразявате пред тях одобрението си всеки път, когато те го заслужават. По този начин стимулирате самочувствието и положителната им самооценка, макар и да не си дават винаги сметка за това.

Да бъдеш родител на тийнейджър, погледнато отстрани, може да изглежда доста неблагодарна работа, но можем да се надяваме и да вярваме, че един ден след години порасналото ни дете ще ни благодари за търпението и за това, на което сме го научили.