Четири цели на лошото поведение

Децата, които наричаме лоши, не са от поощряваните. Те не вярват, че някой ще им обърне внимание, ако правят добри неща. Затова те търсят други пътища да привлекат вниманието на околните, които са често демонстративни и неприемливи. Рудолф Драйкурс, изтъкнат педиатър, класифицира дезадаптивното детско поведение в четири големи групи. Драйкурс нарича тези групи “цели”, в смисъл, че неприемливото за възрастните поведение води до постигане на нещо за децата. Такива цели имат в поведението си и възрастните, но с годините други неща повлияват върху тях. Въпреки, че четирите цели изглеждат сложни на пръв поглед, ние вярваме, че всеки родител може да се научи как да открива целите на дезадаптивното детско поведение като използва две прости техники. Нека си спомним, че щом поведението обслужва определени цели, то най-добре може да бъде разбрано чрез наблюдаване на неговите последствия. И така:
1. Наблюдавайте Вашата собствена реакция на дезадаптивното поведение на детето. Вашите чувства ще Ви насочат, те ще Ви посочат целите на детето.
2. Наблюдавайте как отвръща детето на Вашите усилия да го коригирате. Отговорът на детето също ще ви даде възможност да разберете по-добре неговото поведение.
Или в резюме: Опитвайте се да следите най-вече резултатите от дезадаптивното поведение, а не се фиксирайте върху самото лошо поведение. Резултатите от дезадаптивното поведение разкриват неговите цели.
Имайки предвид това, нека разгледаме четирите цели на дезадаптивното поведение, според Драйкурс:
ВНИМАНИЕ. Първата цел, която Драйкурс посочва е вниманието.
Стремежът да се обръща и да се получава внимание е почти всеобщ при малките деца.
Децата предпочитат да получават внимание по приемливи начини, но, ако това не стане, те започват да използват други, не толкова приемливи капризничене, плач, сърдене и прочие. Децата, които смятат, че могат да бъдат значими само ако получават внимание, предпочитат негативното внимание пред игнорирането.
Следвайки дадената по-горе двустепенна препоръка, ние можем да проверим последствията от дезадаптивното детско поведение, за да видим дали то цели внимание:
- Ако постоянно се дразним, мърморим, увещаваме, напомняме или се караме на детето, то получава желаното от него внимание.
- Ако детето временно престане да се държи лошо, целта е постигната – получило е необходимото му внимание. Но малко по-късно то по всяка вероятност ще продължи по старому или ще почне да прави нещо друго, също толкова неприемливо за вас, за да спечели вниманието Ви.
За да помогнем на детето си да излезе от този порочен кръг на вечно търсене на внимание, ние трябва да променим нашия начин на реагиране. Така ще му покажем, че то е по-важно и интересно за нас когато се държи добре, отколкото когато прави бели или капризничи. Това можем да постигнем като използваме тъй нареченото “угасяване” – игнорираме дезадаптивното поведение и обръщаме внимание само на добрите постъпки. Ако е невъзможно да “пропуснем” лошите постъпки, то добре е да обърнем внимание на детето по начин, по който то не очаква. Но вниманието не бива да се дава по настояване на детето дори за положителни прояви, защото това може да затвърди модела “внимание на всяка цена”. Най-добре е да се обръща внимание, когато не се очаква. Така акцентът се поставя върху даването, а не върху вземането. Сигурно това ви звучи твърде общо и неясно, но важното е сега да научите основните принципи за преодоляване на дезадаптивното поведение. По-нататък ще се спрем на конкретни модели за справяне с неговите четири основни цели.
ВЛАСТ. Децата, които се “борят” за власт се чувстват значими само когато могат да “командват” останалите. Те се стремят да направят само това, което им се иска. Те си казват: “Никой не може насила да ме накара да правя нещо” или “Ти по-добре направи това, което аз искам”. Дори когато родителите успяват да се наложат, победата е само временна. Те могат да спечелят една “битка”, но да изгубят контакта с децата си завинаги. За да разберете дали детето ви търси власт, трябва най-напред да се обърнете към своите чувства. Това е така ако се чувствате раздразнени и провокирани да се наложите. В този случай опитите да разберете и коригирате детето си рядко са успешни. То ще продължи да ви провокира или временно ще спре, но само за да продължи по-късно с още по-голям хъс. В “борбата за власт” някои деца привидно се съгласяват с родителите си, но после правят каквото си искат. това се нарича “предизвикателна отстъпчивост”.
По правило, когато си имаме работа с търсещи власт деца, ние трябва да се стараем да не се поддаваме на яда си и да не се “включваме в играта”, за да не затвърдим погрешното убеждение, че властта е нещо много важно и значимо и да не засилим стремежа на децата си към нея. Ако обаче борбата за власт продължи, вие успеете да се наложите със сила и детето ви усети, че губи, то би могло да се насочи към третата цел – отмъщението.
ОТМЪЩЕНИЕ. Децата, които се стремят към отмъщение са сигурни, че никой не ги обича, че са излишни и затова трябва да мразят другите, както и те ги мразят (според техните представи). Те започват да се държат грубо и жестоко с околните, постоянно ги дразнят, нагрубяват и провокират, защото само така се чувстват значими. Родителите на отмъщаващото си дете се чувстват дълбоко наранени и засегнати, изпитвайки разбираемото желание да си го върнат “тъпкано”. Но детето отвръща на тяхната контраатака със следващото отмъщение и така кръгът се затваря. За да помогнем на тези деца, трябва да разберем, че тяхното отмъстително поведение произтича от обезсърчаването им, тоест от това, че не вярват в себе си и се възприемат като “лоши деца”. Тази роля не им харесва, но те не умеят да бъдат други. И не е задължително точно родителите да са виновни за това. Детето може да се чувства обезсърчено в детската градина, училището или сред връстниците си. Но единствено родителите могат да му помогнат, като се стремят да не отвръщат със същото. Колкото и трудно да им е, те трябва да подобрят своите отношения с детето, като запазят спокойствие и останат доброжелателни. Но ако войната на отмъстителност продължи и детето започне да се чувства отхвърлено и неспособно, то може да потърси извинение за своето поведение в четвъртата цел на дезадаптивното поведение – проява на неадекватност.
ПРОЯВА НА НЕАДЕКВАТНОСТ. Децата, които проявяват неадекватност (неумение за справяне с най-обикновени неща) са напълно отчаяни и обезверени, че да могат да се оправят с каквото и да е. Не вярвайки в себе си, те се опитват да накарат и останалите да не очакват нищо от тях. Така се спасяват от нови разочарования. Този отказ може да бъде пълен или в области, където децата се чувстват най-уязвими. Родителите на тези деца също се чувстват отчаяни и им се иска да “вдигнат ръце” от детето и неговите проблеми. Това е така, защото детето не реагира на нито един от техните опити да му помогнат или да го променят. За да помогнат на детето си, което проявява неадекватност, родителите трябва да елиминират целия си критицизъм и да се фокусират върху плюсовете и силните страни на детето. Родителите трябва да подкрепят всеки опит за справяне, независимо от това колко незначителен изглежда и дали е успешен или не.