Правят ли децата разлика между клюкарстване и споделяне

Всяко дете го прави. Кое по-често, кое по-рядко: „Той надраска стената!“, „Тя ме удари!“, „Той ми взе влакчето!“ Често чуваме тези реплики от устата на детето ни или на приятелчетата му. Как реагирате в подобна ситуация? Оставяте ли децата сами да разрешат конфликта си, усилвайки телевизора, за да не ви пречат гласовете им, или търсите начин да въдворите мир между тях?

Има различни начини за справяне със ситуацията, но със сигурност е добре да се постараете да изкорените навреме склонността у децата си да клюкарстват.

Свързани статии

Да мразиш родителите си в малка степен е здравословно

Как да реагираме на лошите оценки за края на срока?

Позитивните страни на детската избухливост

На първо място трябва ясно да обясните на детето разликата между „клюкарствам“ и „казвам“. В първия случай целта е да пострада този, за когото се доносничи, а във втория – детето информира възрастните за това, че някой наистина го е наранил, заплашил или обидил. Лесно можете да проверите дали детето е разбрало разликата и непременно трябва да го направите, за да имат децата респект, когато прилагате възпитателните си методи.

Ако едното ви дете дойде при вас и се оплаче от брат си или сестра си, можете да изразите съпричастие и разбиране, да му дадете съвет как само да се справи с проблема и да не вземате лично участие в разрешаването на конфликта.

Ако ситуацията е сложна и децата не могат сами да се разберат помежду си, добре е стъпка по стъпка да възпитате у тях способността да са толерантни един към друг. Трудна задача, ще кажете... Така е, но подценяването и пренебрегването на този проблем го задълбочава с годините и тогава ще коства много повече усилия и на вас, и на децата да изградите дух на разбирателство и толерантност между тях.

Най-баналната ситуация – пример за конфликт между децата ни е борбата за мястото пред компютъра. Поне 80 процента от средностатистическото родителско тяло се е сблъсквало с този проблем. Как да се справим?

1. Формулирайте пред децата ясно проблема: те и двете искат точно в този момент да играят на компютъра.

2. Предложете им няколко варианта за справяне със ситуацията. Засичате им по 20мин. на всеки по ред. Определяте кой започва първи и обещавате на следващия ден реда да е обратен, за да е честно спрямо двете деца. Намирате игра, която да играят заедно.

3. Преценете заедно вариантите и им дайте възможност сами да изберат как да разрешат спора, без да взимате страна.

4. По-късно е добре да обсъдите с тях дали е било намерено най-правилното решение. Самочувствието на децата расте, когато виждат, че родителите им гласуват доверие.

5. Ако децата не покажат добро желание да се разберат помежду си или да приемат съветите ви, вземете строго и крайно решение – компютърът се изключва и никой не играе.

Наблюдаването отблизо на проблемите, с които се сблъсква детето ни и поведението му при решаването им ще ни даде шанс да му помогнем навреме и да го предпазим от превръщане в доносник, когото другите деца избягват и не търсят за игри и забавления.