Имат ли право родителите да избират как да образоват децата си?

Според проектозакона за предучилищно и училищно образование родителите имат право да избират общинска или частна детска градина, която специалистите представят като алтернатива на общинската. Като имам предвид, че частните детски градини са лицензирани от държавата и изпълняват нейните образователни изисквания и програми, нейната политика, мога да кажа, че не съществува законова алтернатива, а по-скоро държавен монопол върху образованието. Алтернатива са независимите частни училища, домашното образование, кооперативите, които са извън системата на държавното образование. Според проектозакона държавни детски градини могат да се открият по изключение към Министерството на отбраната за деца на военнослужещи и на цивилни служители на министерството или по силата на международен договор. Възниква въпросът: С кого ще се конкурира задължителното държавно образование, след като се забраняват алтернативните форми. Отнема се правото на родителя да избира вид образование. А с това се нарушават както Конституцията, така и редица водещи международни спогодби, по които България е страна. В много европейски и други държави това право на избор се защитава със закон.

Експерти от МОНТ търсят начини да докажат една безсмислица, едно безумие – необходимостта от задължителна ранна предучилищна подготовка. Ама родителите имат право на избор! – опитват се да се аргументират. Има целодневни и полудневни групи, а за тези от тях, които искат да прекарат повече време с децата си, проектозаконът предвижда почасови, съботно-неделни, сезонни занимания.

Според законопроекта това са допълнителни форми на педагогическо взаимодействие, които се организират от учителя на групата извън педагогическите ситуации, в неучебни дни, в зависимост от потребностите и интересите на децата. Задължителната детска градина от четиригодишна възраст на децата ще бъде въведена от учебната 2016/2017 г. А дотогава родителите ще могат да избират ясла, детска градина, грижи у дома, родителски кооператив. След като влезе в сила новият закон, ще могат да избират вече целодневни, полудневни, почасови, съботно-неделни, сезонни занимания, но всички те са подчинени на държавните образователни стандарти за предучилищно образоване. Това означава, че няма да има алтернативни форми на образование, защото законодателят не ги признава. Експертите не искат и да чуят за предимствата на домашното образование, което придобива огромна популярност в света и продължава да се развива.

С въвеждането на задължително държавно предучилищно образование за четиригодишните се нарушава правото на родителите да избират вид образование. В чл. 26, т. 3 от Всеобщата декларация за правата на човека се казва: „родителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца..." А в чл. 33 от Международния пакт за икономически, социални и културни права пише: „Държавите, страни по този пакт, се задължават да зачитат свободата на родителите... да избират за своите деца училища извън тези, създадени от официалните власти, но които са съобразени с минимума образователни изисквания, установени или одобрени от държавата, и да осигурят религиозното и морално възпитание на своите деца, съобразно собствените си убеждения.“

Експертите твърдят, че 80% от четиригодишните деца посещават детски градини и целенасочените действия са насочени към останалите 20%, които не са обхванати. В тези 20% наистина има родители, които не са загрижени за своите деца, но има и такива, които не жалят сили и време, за да се посветят на своите деца и избират форми на обучение, които са алтернативни на общинските детски градини.

Що се отнася до 80-те процента родители, чиито деца посещават детска градина, при тях също са налице различни мнения. Има родители, които са против задължителната детска градина за четиригодишните деца. Те са съгласни да изпратят детето си в детска градина, но не искат да бъдат задължавани, а да имат право на избор – държавно образование или домашно образование, кооперативи, независимо частно образование. Има съзнателни майки и бащи, принудени да работят за прехраната на семейството си и загрижени за бъдещето на своето дете. Те са готови да участват в образователния процес като се включват в различни дейности в удобно за тях време, да сътрудничат на учителите. Те се интересуват от поведението на детето си, от знанията и уменията, които е усвоило и са в състояние да му помогнат, влизат в диалог с педагога, спорят, ако трябва.

Но има и такива майки и бащи, които, когато отидат да приберат момиченцето или момченцето си от детска градина, се интересуват повече от това: нахранило ли се е детето им, наспало ли се е. За тях учителят е длъжен да учи детето им, да го възпитава, да разрешава сам възникналите конфликти между деца, между възрастни и деца – затова му плащат. И особено, ако заемат високо служебно положение и имат много ангажименти, някои поставят твърде високи изисквания към учителя, който може да се съобразява с тях дотолкова, доколкото отговарят на държавните стандарти, на утвърдената програма. Трета група родители смятат, че детската градина е по-добро място за тяхното дете, че в нея то може да бъде по-добре възпитавано и обучавано, че те сами не могат да се справят с детето. Спомням си за една майка, която беше казала: „Чудя се какво да правя цял ден с момиченцето си. Чакам с нетърпение да започна работа, за да го дам в детска градина.“.

Истината е, че както децата са различни и имат нужда от индивидуална работа с тях, така и родителите са различни и имат право да избират. В едно интервю млада майка споделя: „Да, държавата казва: ние правим законите за всички и това, че вие можете да си гледате детето в къщи, не означава, че някой друг може да си го гледа в къщи. Но щом сме различни, щом се правят закони за всички, те би трябвало да са такива, че да ни дават възможност за избор, да ни дават възможност да бъдем различни, а не да ни слагат в калъп.“.

Всичко това означава, че домашното образование, кооперативите.... не трябва да се забраняват и да се глобяват тези родители, които са ги избрали. Каквито и реформи в областта на задължителното държавно образование да се правят, каквито и европейски средства да се усвояват, без конкуренция, без мотивация не може да се постигне нужното качество в учебния процес.

Автор: Донка Недялкова