Кога трябва да изтрием виртуалните си приятели?

Всеки, който има профил в най-голямата социална мрежа, има завиден брой виртуални приятели, десетки и стотици пъти повече, отколкото реалните си приятели в живота. Но точно това е основната роля на Фейсбук – да създава близост между хората, които животът/съдбата не е събрала на живо или географските разстояния им пречат да общуват по стария обикновен начин.

Огромният плюс на социалната мрежа е, че намираш сродни души на хиляди километри от теб, с които мислите еднакво, харесвате една и съща музика и филми, имате еднакви каузи и с които, ако живееха във вашия град, щяхте да се виждате веднъж седмично, най-малко. Поне така се заканвате. На практика физическата среща се отлага често. Затова тъкмо електронните дружки ни стават много по-мили и драги, защото с тях пием сутрешното си кафе, с тях си казваме и лека нощ.

Идва обаче момент, когато е нужно да ревизираме списъка си. Това се случва, когато:

• Когато сме се разочаровали от тях. Сподели ли са възглед, който е коренно противоположен на вашите морални/религиозни вярвания. Обидил ви е директно/индиректно. Държал се е грубо с вас в реалния живот.
• Когато не си спомняме кои са. Запознали сте се на вечеря или е приятел на жената на втория ви братовчед. За какво ви е такава връзка. Та вие няма какво да си кажете, нямате нито една допирна точка - хоби, музика, кулинария, мода. Дори нямат чувство за хумор.
• Когато си отидат от този свят. Може никога да не сме се виждали, но сме ценели споделянията и коментарите му, неусетно е влязъл в живота ни и ние в неговия, опознали сме го мъничко и ни е станал скъп и драг. Много е тежко.

* * *

С особено чувство към смъртта са хората, замислили социална мрежа за покойници.(Навярно не знаят, че в България от столетие поне съществува подобна във формата на некролозите по дърветата и електрическите стълбове).

* * *
Не се отказвайте с лека ръка от приятелите си, ако не ви харесват статусите им или споделянията им. Не всеки човек е Радичков или Любен Дилов-син и може всеки ден да измъдря по един супер мега гига забавен статус. Всеки има право на добри и лоши дни. Ще го изтриете, а след време пак ще пратите покана за приятелство. Защо да си играете на "иди ми-дойди ми".

* * *
Има любезни хора, които по природа не обичат да се карат с никого. Търпят дипломатично дори тъщата и досадният колега в офиса. Те никога не трият виртуалните си приятели.

* * *
Преди да примете покана за приятелство, помислете дали ще ви е интересно да следите публикациите на този човек или искате той да знае повече за вас. Много по-лесно е, отколкото после да ревизирате списъка си.

* * *

Съществува мнение, че хората във Фейсбук не са искрени и истински и често се преструват и преиграват, за да се харесват на другите. Въпрос на гледна точка.

Други се състезават и гордеят с големия брой приятели и особено с известни личности. Но, под необятното небе на социалната мрежа има предостатъчно място за всички. И ако главната й задача е нито един човек никога вече да не се чувства самотен – тя със сигурност е изпълнена.