Благородната лъжа – за и против

Море от лъжи – от малката и незначителната до благородната

10.01.2013г. / 09 30ч.
Надежда Маринова
Снимка: Reuters

Снимка: Reuters

Всяка лъжа е грях, което означава „грешка“ (на старобългарски грешка идва от грях). Има хора, макар и малцина, които не лъжат. Има други, които премълчават истината, като увъртат отговора. Кога най-често лъжем и за какво, и оправдана ли е благородната лъжа? Психолозите казват, че повтаряйки една лъжа много пъти, накрая сами ще започнем да вярваме в нея и честото прибягване до лъжа става навик, от който после трудно ще се отървем.

Свързани статии

Спазвайки общоприетите правила за вежливост, морал и етика, можем да си позволим да не кажем истината директно. Казваме част от нея, внимателно избирайки думите си, както правят дипломатите. Също както критиката се разделя на конструктивна – която може да промени несъвършенството и деконструктивна, която само констатира факт, без да може да промени нищо.

Ако истината ще промени живота на човек към по-добро – кажете я, ако ще го влоши – по-добре премълчете.

Не бива да лъжем болния човек, че е здрав – кажете му истината и му помогнете да мобилизира всичките си сили за оздравяването си.

Да кажеш истината само когато ни питат. Всички останали откровени разговори, без да са ни поискали директно мнението или да са ви задали въпрос, влизат в категорията „клюки“.

Не лъжете малкото дете – намерете подходящите думи и му обяснете важната случка – например смърт на домашен любимец или на баба и дядо; сериозна кавга между мама и татко; развод. Когато след няколко години то разбере, че сте го излъгали, може да настъпи завинаги разрив в отношенията ви.

Не лъжете на дребно и не правете съучастник с лъжите си детето – така го възпитавате да стане лъжец. Но още преди да порасне, първата му работа ще бъде да излъже и вас – за лоша оценка в училище или за направена беля вкъщи.

Най-тежки са лъжите на политиците, защото лъжат цял народ.

Коментирай