Разведената жена

Че бракът далеч не е просто романтика, удоволствия и секс, вече го знаят и децата. В големите градове на САЩ и Германия с развод завършва всеки втори брак, а в малките населени места се разпадат 1/3 от браковете. През 1996 г. средно за САЩ е имало 4,3 развода на 1 000 души. От 1950 г. насам от раздяла на родителите си са засегнати над 4 млн. германчета. В България, която още изпитва трудностите на прехода, има 3 пъти по-малко разводи – 1,3 на 1 000, но с времето намалява и брачността. Между двете тенденции си проправят път безбрачните съжителства – близо 40 на сто от новородените българчета са извънбрачни. А обществото ни за сетен път показва изненадваща толерантност и не ги отхвърля.

Бракът не е мъртъв, а по-скоро се променя, твърди Мерилин Ялом от Института за изследване на жените и пола към Станфордския университет в САЩ.

И при развод обичаите по света са най-различни. Разводът по египетски например, може да се нарече дискриминационен по отношение на жените. Ако мъжът реши да се раздели с жена си, тя практически остава на улицата и без никакви средства за препитание. Една египтянка разказва, че се договорили с екссъпруга си тя да живее в къщата заедно с новото му семейство, но щом се родило детето от втория му брак, тя била изгонена. Друга потърпевша твърди, че с бившата си половинка се разбрали, че ако тя му даде всичките си спестявания, той ще й разреши да продължи да живее в общия им дом, но, след като взел парите, тя получила по пощата съдебно решение да се изнесе от къщата. Масово разведени египтянки живеят в приюти, тъй като докато са били женени, са били финансово зависими от съпрузите си. Според египетското законодателство, разведената жена може да живее в дома на съпруга си докато синът навърши 10 г., а дъщерята – 14. Съдът може да удължи този срок до 15-ата годишнина на сина или до омъжването на дъщерята – след това съпругът е в правото си да я изгони. През януари м. г. Египет прие либерализиран закон за разводите и първият случай, жена да подаде молба за развод бе през март. Въпреки това традицията мъжът да решава съдбата на бившата си съпруга, продължава да битува край р. Нил.

Докато египтянките по закон са потърпевшата страна от развода, европейките и американките може и да забогатяват от един развод. Но не така стоят нещата с Кейт Уинслет, например. Сегашното състояние на звездата от "Титаник" е оценено на 7 млн. щ.д., включително къща на Темза за 1,04 млн. щ.д. и вила в Корнуел за 494 хил. щ.д. В случай на развод съпругът й Джим Триплтон може да получи около половината от тази сума. Злите езици твърдят, че Кейт е напуснала Триплтон и живее с дъщеричката си в лондонската къща.

Другата промяна в брачната институция е свързана с т. нар. серийни бракове, продиктувани от по-голямата продължителност на живота, например – развод и после нов брак, твърдят американски и германски социолози. В контекста на тази тенденция жените в Кипър вече се чувстват много по-свободно отколкото допреди 20-ина години. Тогава за явлението "развод" на острова не се е говорело. По думите на социолога Никос Перестиянис, ръстът на разводите в Кипър е свързан с измененията в манталитета на местните хора. Преди години кипърките не са имали право да подават молба за развод. Перестиянис твърди, че в наше време кипърците се развеждат предимно за да създадат нови семейства, а не както е във Великобритания, например, за да се посветят на себе си. Затова и броят на повторните бракове в Кипър рязко е скочил през последните няколко години. А и кипърките, за разлика от европейките и американките, все още не си позволяват да раждат извънбрачни деца.

Брачната институция претърпява сериозни промени и в патриархален Китай. През 2000 г. разводите са били 1,2 млн, а през 1980 г. – 389 хил. Този факт принуди правителството да приеме закон, защитаващ интересите на съпруга, потърпевш от раздялата. Подозрителните жени наемат детективи, за да "заловят" неверния си съпруг и да му искат обезщетение за нанесени морални щети. Затова и 60 на сто от приходите на 24-те детективски агенции, работещи в Китай са именно от разкриване на съпружески измами.

За предизвестената смърт на брака чуваме отдавна – още от протестните движения през 1968 г., които пророкуваха, че ще бъде заменен от различни форми на комунално съжителство. Днес има повече модели и алтернативи на съжителство, но се оказва, че потребността от защитеност, копнежът към трайно партньорство не се е променил кой знае колко много с времето. Според социолозите обяснението е, че човечеството преживява много големи промени, хората стават гъвкави, мобилни, има обща промяна в ценностите и нормите и като че ли отново семейството се оказва гнездото, което може да даде на хората липсващото навън усещане за уют и сигурност. Стига се до друга крайност, обезпокоила западноевропейски психолози – очакванията на повечето ни съвременници от брака, свеждащи се често до "защити ме", "покажи ми пътя нататък в живота", са доста тежко изпитание за партньора.

В България трудният преход, за разлика от Западна Европа и САЩ, доведе до спад на разводите и едновременно спад на браковете. Според специалистите икономическите затруднения могат да действат задържащо на разводите и "принудително" да удължават брака. В такива случаи основната причина е икономическа – както е било у нас до 50-те години на XX в., когато малко жени са разчитали на финансова независимост извън семейното огнище. Вече има бракове, които оцеляват, независимо че са нещастни, но партньорите правят компромис, тъй като съжителството им предоставя подкрепа, компания, защита срещу самотата и изолацията. Това е и основната причина 2/3 от разведените двойки след време отново да се събират (пресен е случаят с поплегендата Емил Димитров и Мариета). Макар че и съществуването на такъв брак обрича на самота. Страшничко звучат за всеки, решил да се ожени статистическите факти – на практика съпрузите разговарят 9 мин. дневно. Сексуалната активност на всяка двойка намалява много по-силно по време на съвместния им живот, отколкото от възрастта. Омъжени жени под 40 г. изневеряват по-често, отколкото мъжете. 80 на сто от двойките се разпадат заради взаимно отчуждаване и само 20-30 на сто – заради изневери. 2/3 от разводите са по инициатива на жената.

Непрекъснато увеличаващата се криза в семействата вече е добила световни мащаби. Все пак в отговорите на мнозина социолози на въпроса "Какво е бъдещето на брака?" не се долавят тревожни нотки. Те смятат, че при всички случаи жените ще се омъжват по-късно, ще привнасят в брака както икономическата си независимост, така и придобития по-рано сексуален и житейски опит, което би могло в крайна сметка да подпомогне и моногамността им в брака и неговата устойчивост. Ако бракът се разпадне, жените няма да са в ролята на уволнена слугиня, а на хора, годни да се грижат и за себе си (което от своя страна често ги превръща не в глава на семейство, а момчето за всичко в семейството, какъвто е българският типаж).