Десислава Борисова: Не превръщайте компютъра и интернет в „голямото зло“

Десислава Борисова е на 38 години, има три деца. По образование е строителен инженер, но по призвание е консултант. Занимава се професионално с мрежов маркетинг, като консултира хората как да употребяват суперхраните, за да подобряват и поддържат здравето си. Десислава е и доброволен консултант по кърмене към националната асоциация „Подкрепа за кърмене“. Гледа и трите си деца, с всички ангажименти, които произтичат от това. Запознах се с нея в деня на откриването на кампанията „Сърфирай безопасно“ и я поканих да поговорим за компютрите, интернет, мобилните телефони и мястото на децата в днешния тотално дигитализиран свят.

Свързани статии

Опасният интернет става все по-безопасен

Какво пропускат децата от днешното поколение

Повече чатене или повече четене?

Приехте да участвате в пресконференцията на кампанията „Сърфирай безопасно“ 2013. Явно компютърът ви е на сърце?

Приех да участвам в откриването на кампанията „Сърфирай безопасно“ 2013, защото голямата ми дъщеря е част от поканената група деца от 26-то СОУ „Йордан Йовков“. Аз участвам активно в училищния живот на децата си. Освен това съм член и на управителния съвет на настоятелството на същото училище. Това не значи непременно, че „компютърът ми е на сърце“. Да кажем, че той е една необходимост, която съвремието ни изисква.

Колко компютъра имате вкъщи и какво място заемат те в дома ви?

В нашето семейство има два лаптопа – моят и на мъжът ми. И двата се ползват за работа. За забавление ги ползваме много рядко – преди всичко за гледане на някое филмче от децата. Когато те искат да проверим нещо в интернет, го правим заедно, за да се научат.

Повече ползи или вреди причинява интернет върху децата ни?

Нещата не са нито добри, нито лоши. Нито са черни, нито бели. Ние им лепим етикети, като ги пречупваме през собствената си реалност. За едни може да се окаже нещо лошо, за други добро. Зависи какво вярваме, че е интернет за нас и как го използваме. Смятам, че притежава еднакъв потенциал и за двете. Сами избираме какво да е за нас и как да го постигнем.

Голямата ми дъщеря е на 9 г. и няма фейсбук-профил. Самата аз използвам профила си там, като средство за възстановяване на контакти, а не за общуване. Дъщеря ми е грамотна за възрастта си и не е лишена от достъп. Просто правя всичко възможно да повлияя изборите, които тя прави, а не да забранявам. Затова, когато порасне достатъчно, за да си има собствен профил там е свободна да го направи, ако желае.

Стимулирам у децата си нормалното, топло, човешко общуване и не мисля, че някое от тях би предпочело някой ден виртуалното. Но социалните мрежи са част от живота на съвременните деца и няма нищо лошо в тях, ако се ползват разумно.

1 от 6 >

Сърфират безопасно – деца, родители и учители

Помага ли интернет за интеграцията на децата в група и за общуването на стеснителните деца?

Не мисля, че интернет помага за интегрирането и общуването на децата. Мозъкът ни постоянно обработва информация, постъпваща от 5-те ни сетива и ние дори не си даваме сметка за това. При общуването, 93 % от информацията, която получаваме е невербална. Това обяснява защо са ни нужни само 30 секунди, за да си изградим впечатление и определено отношение към някого, още преди да си е отворил устата. В интернет това не може да стане. Затова смятам общуването там за половинчато и направо некачествено. То е такова, каквото е – виртуално, а не реално. Там всеки може да представя желаното за действително, за да придобие фалшиво самочувствие. Интернет чатовете и социалните мрежи са наркоманията на общуването – създаваме си фалшиво усещане за успешно общуване. Ако едно дете трудно се интегрира в група или е стеснително, вероятно има нужда от повишаване на самочувствието. Седенето пред компютъра няма да промени това. Дори може да задълбочи проблема, като затвърди представата му за себе си. Може би това е поредният опит родителите да намерят начин как да не си свършат работата, а да я свърши друг. Трябва да научим децата си да вярват в себе си и да са сигурни, че притежават всичкия потенциал да сбъдват мечтите и желанията си. Тогава няма да имат нито проблем с интеграцията, нито ще им е нужно да се крият зад фалшив образ в интернет.

Явно не бива да превръщаме компютъра и интернет в „злия герой“. Как и къде да сложим границата на допустимото време за прекарване онлайн?

Не можем самоцелно да поставяме граница някъде. Трябва да се работи по въпроса за какво се използва времето в интернет. Сигурна съм, че ако хванете детето си, че от три часа чете онлайн енциклопедия, няма да му се скарате за това. Но ако, вместо да излезе да рита с приятели, виси в чата- е тогава и 5 минути са му много. Пак всичко опира до това за какво му служи интернет пространството.

Смятате ли, че е добре детето да има собствен компютър и от каква възраст? А мобилен телефон?

Детето не. Юношата – да. Детето в началния курс е редно да бъде ограмотявано, но и контролирано, докато си изгради правилни критерии за преценка на нещата. Те няма какво смислено да правят сами с компютъра. Трябва да се учат да го ползват с родителите си и да бъдат стимулирани да се забавляват с игри навън с връстниците си.

Колкото до мобилните телефони – там нещата са още по-безсмислени. Малките деца ги водят родителите навсякъде. Поне до 3-ти клас. Родителят може да бъде повикан при нужда от класния ръководител, без да се налага детето да звъни. За вредата от мобилните телефони въобще се забравя.

Ако се налага детето да седи или пътува само, обаче, телефонът се превръща в необходимост. Живеем във време, в което с телефон в джоба и майката и детето се чувстват по-сигурни.

Но си задавам въпроса, защо в такива случаи не се купи един по-елементарен телефон, който да се ползва в случай на нужда? Защо телефонът на детето се превърна в източник на самочувствие и социален статус? Пак неподплатено и измамно създадено чувство. А често родителите изплащат такъв телефон с години, за да не е детето им „по-долу“ от другите деца. Нима дете в трети клас с телефон за 600 лв е с нещо „по-горе“ от другите. А ако телефонът е с интернет – слагате бомба в ръцете му.

Пожелайте нещо на българските майки?

Пожелавам на майките в България да бъдат по-активни участници в живота на децата си.