Снимка: Reuters
Случвало ли ви се е в някоя обикновена житейска ситуация, например сутрин, докато изпращате детето на училище и за десети път повтаряте: „Побързай, закъсняваш!“, да чуете сякаш гласа на собствената си майка, която смъмря вас за поредното закъснение? Нищо чудно ако е така. Напълно логично е да копираме поведението на своите родители в начина, по който възпитаваме децата си. И веднага следва въпросът: Даваме ли им добър пример с поведението си, отношенията помежду ни, навиците си, тона на разговорите?
Колкото и специализирана литература да изчетем, готвейки се за момента, когато трябва да поемем отговорността да възпитаваме децата си, тя не би била от полза колкото солидната основа, дадена ни от нашите родители. И независимо, че не можем да изтрием напълно заложеното в подсъзнанието ни, ние сме в състояние да пренапишем истините, които сме убедени, че трябва да внушим на наследниците си.
Първото и решаващо условие, което ще повлияе върху щастието, успеха и емоционалната стабилност на детето ви е да обедините позициите си и разбиранията си като двойка. В много семейства с появяването си на бял свят, децата стават център на вниманието, а правилния подход е да заложите първо на родителската връзка. Тя влияе най-силно върху формирането на характера на детето.
Да научим малкия човек да обича и да прощава е първостепенна и отговорна задача. Демонстрирайки как можем да разрешим конфликт без да се „наказваме“ взаимно с няколкодневно драматично мълчание и напрежение помежду си е най-добрият пример за възпитаване на детето в любов и разбирателство.
Разумните правила, а не емоциите трябва да определят ежедневието на семейството. На всеки се случва да се събуди сутринта и да няма сили и енергия да започне деня, но какво послание получават от нас децата ни ако оставим на моментния импулс да ни ръководи. Спонтанността, забавлението, удоволствията не са от първостепенно значение, но винаги може да се намери подходящ момент и за тях. Дисциплината и порядъка в ежедневието създават за децата ни така необходимата им сигурност и стабилност.
Окуражителна дума, казана навреме или открита проява на дълбока вяра в мечтите на всеки член от семейството е от изключително значение за постигане на успех в различните начинания. Веднага щом видиш, че близкия ти човек има нужда от помощ трябва да проявиш готовност и реално да направиш, което е по силите ти, за да помогнеш. Загрижеността и топлото отношение към другите учи децата ни по най-добрия начин да се вглеждат в живота на околните, а не да са фокусирани само върху себе си.
Безусловна обич и взаимно уважение – ето какво трябва да виждат и чувстват децата между своите родители. Създавайки семейство, трябва да сме сигурни, че връзката ни ще е модел и пример за децата ни. Това, което ще се отбележи върху крехката им психика като спомен за нашите съпружески отношения, те като с индиго ще пренесат в собствения си живот като големи хора. Нека им показваме само това, което си заслужава да бъде повторено.