Снимка: Reuters
Когато има кавги и неразбирателство между деца и родители, се запитайте кой е непослушният – родителите или детето? Как да направим така, че детето да ни послуша, а не да бъде послушно. Послушното дете не разсъждава, а изпълнява машинално или го прави от страх да не бъде наказано.
„Не искам!“, „Няма пък!“, „Няма да си лягам!“, „Няма да се къпя!“ Колко „не“ и „няма“ чуват родителите от децата си? Това се случва първо в кризата на 3-тата годинка, а ако не се овладее, се пригответе за много трудно тийнейджърство.
Променете тактиката си на поведение. Това не е обикновено непослушание, нито каприз, а криза на порастването, която е и за детето, и за родителя. Заедно мама, татко и детето трябва да пораснат и отношенията им да преминат на по-високо ниво. Малчуганът иска да се измъкне от еталона на родителите си, да покаже характер, мнение, да види, че уважават мисленето и постъпките му, да се почувства голям, пораснал. Нищо, че е само на три години и половина.
Детето ви е прекрасно! Радвайте се на настроенията, на приумиците и на игрите му сега, не си представяйте какво ще бъде бъдещето му. В противен случай, ако му налагате със сила „правилата“, които вие смятате, че са най-правилни, след това цял живот ще се доказва, че е нещо друго, но не истинският себе си.
От всичко най-много на света децата имат нужда от родителската обич и за нея са готови да се пречупят и подчинят, но само до определен момент. Когато видят, че родителите им нямат желание да си сътрудничат, да ги чуят и приемат тяхното мнение, започва бунтът. Децата нямат нужда от идеален родител, а от такъв, който е влюбен в тях, който им се радва и ги обича, именно защото детето им е с такъв характер. Точно такива родители децата ще слушат и ще ги имат за еталон за цял живот.
Оставете децата ви да бъдат творци на собствения си живот. Вие бъдете зад тях или до тях, до определена възраст, за да им помагате, когато ви повикат.