Коледа

Зима е. Студено, ледено студено. Приближавам се към прозореца и вяло поглеждам навън. Дъхът ми запотява стъклото. С пръстче бързо рисувам сърце за всички и всичко, което толкова обичам. Заглеждам се в прозорците на жилищните сгради и се опитвам да проникна мислено в световете на напълно непознати хора.

Коледа е. Чувствам се толкова самотна. Това е първата Коледа, далеч от моите близки и от моята родина България. Обгръщам се с ръце и се вглеждам в танцуващите около лампата снежинки. Открехвам леко прозореца да вдишам свеж въздух. Задухва вятър. В този момент мечтая да се превърна в снежинка. Най-хубавата, пухкава и танцуваща. Да се понеса на крилата на ледения северен, канадски вятър и да се приземя на прозореца на бащината къща. Толкова искам да видя обичното лице на мама, да чуя топлия глас на татко, да бъда пак у нас, край красивата елха, да слушам нежните коледни песни и да се усмихвам блажено. Една объркана сълза бързо се стича по лицето ми и от студа се превръща в снежинка. Моля се тази снежинка да разкаже на хората, които са толкова далеч от мен, колко много ги обичам, колко много ми липсват.

Лети снежинка, целуни всяко кътче от моята родина, кажи “Здравей” на всички хора и добри и лоши, влез в дома ми в далечна България и се разтопи като капка вода, там на коледната трапеза и остани с всички тях.

Весела Коледа от едно тъжно момиче.