Знаете ли къде ходят децата ви?

Знаете ли къде ходят децата – този въпрос е първият, който ми изниква в тези размирни времена. Повечето родители ще кажат – разбира се – водим ги и ги прибираме.

Но по една или друга причина по улиците се движат сами прекалено много малолетни. Да започнем от 9-10 годишните, които сами ходят на училище. И се връщат сами. Но любопитството им е голямо и ако наоколо има събрани хора, които скандират, не мислите ли, че се изкушават да погледат, да повикат, да поскачат... Е, ако не знаете, аз ви казвам – има и такива, които просто минават от там и се отбиват – така, както се отбиват за вафличка.

Свързани статии

Големите родителски страхове

Големите притеснения на децата ни в училище не са от уроците

Как учениците да се справят със стреса?

Добре е, че много от училищата затягат режима, намаляват часове, така че децата от втора смяна да могат да се прибират по светло. Обаче много от родителите са подписали декларация, че нямат възможност да вземат децата си от училище и затова те се прибират сами.

И докато при малките любопитството им е краткотрайно, не такова е положението с по-големите. Те хем са достатъчно големи и се движат самостоятелно навсякъде, дори имат своя гражданска позиция и имат желание да я изказват и защитават, но дали това трябва да е без знанието на родителите?

Всяка майка се страхува, ако детето й закъснява, но колко повече, когато времената са размирни? Но пък това е и време, в което можем да говорим с по-големите деца, да споделим нашето мнение за гражданското общество, за свободния изказ. Да споделим нашето виждане за мирните демонстрации и отстояване на идеите и свободата. Това е времето, в което да слепим нишката в общуването и доверието. В крайна сметка и родителите трябва да поемат своята отговорност за това, което се случва или не се случва на улицата. Особено когато са замесени децата им. Това го казвам без политически пристрастия, а от желание да опазим децата живи и здрави, да ги възпитаме да бъдат активни и грамотни граждани. Всички други могат да абдикират и да избягат, когато им скимне, но родителите нямат право да подават оставка като такива – никога.

И може би вече знам как се е чувствал Яворов когато е написал: „Деца, боя се зарад вас“.