Стига 3 в 1 – искаме три самостоятелни празника!

Ето този въпрос си задавам – защо трябва в един и същи ден да се празнува и Денят на майката и Денят на жената? По същността си те са съвсем различни. Не всяка жена става майка, но почти на всяка жена й се налага да работи. А празниците са хубаво нещо, защо да се лишаваме от тях? И винаги да ни претупват и сбутват в ъгъла. Осми март си е революционен празник – стига сме мълчали – нека си бъде такъв.

А към момента осми е скромен празник – само се маркира – Денят на майката и Денят на жената. Даже понякога е неочаквано тежка комбинация три в едно – като прибавим и любовницата – все пак и тя е жена?

Този ден си е голямо изпитание и за мъжете в женски колективи. В такива се оказва, че двама трябва да подарят цветя на 20 колежки... И тогава естествено е по-лесно да кажеш, че не уважаваш този комунистически празник.

Свързани статии

Мел Си грабва наградата „Майка на годината“

Чудото на социалните мрежи – жена намира биологичната си майка!

За празника на мама

Обаче ако някой си мисли, че Осми март е изначално руски празник, дълбоко ще сгреши. Тук, ако не му се четат историческо отклонения, може директно да отиде направо на съвременните искания. Въпреки това историческите обосновки са важни, за да се види, че Денят на жената няма нищо общо с Деня на майката и още по-малко с деня на колежката.

Всъщност първият Ден на жената е отбелязан не на 8 март, а на 23 февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.

А още преди това на 8 март 1857 г. в Ню Йорк е организирана първата стачка на жени-шивачки, които протестират срещу лошите условия на труд.

След това се редят доста подобни женски брожения и всички те са с идентични искания за достъп на жените до работа и респективно до по-добри условия на труд. В началото на XX век, начело с пословичните Клара Цеткин и Роза Люксембург започва една нова ера в борбата на жените за справедливост. Те предлагат в първите дни на пролетта да се отбележи международния ден на женската солидарност с искания за равноправие между половете във всички сфери на обществения живот. И това може би е началото на еманципацията.

(Снимка: Sxc.hu)

По времето на социализма може би тези искания са по-скоро туширани, преформатирани и обезличени и 8 март се е превърнал в празник просто на жената, а през 60-те години на миналия век популярен у нас като „празник на колежката“. Повод за така наречените весели служебни банкети, които бабите ни си спомнят с умиление. И тук съзирам трети възможен отделен празник, а именно – деня на колежката. Няма да размиваме нещата, я! И няма да отричаме всичко старо – все пак добрите традиции и практики трябва да се запазят.

Може би е време осми март да се празнува по старомодния начин – с борба за равни заплати с мъжете, за равен старт в кариерата. С искания работодателите да престанат да гледат на жената като на потенциален разход за фирмата, защото има вероятност да излезе в майчинство или постоянно да й се налага да излиза в отпуск по болест за гледане на деца и т. н. Жената да има равен старт в кариерата и да може да докаже своите знания и способности на практика.

Хубаво е да си държим на правото на повече празници. Сега всеки иска нещо, нищо че никой не слуша никого и все едно исканията ти са просто като фойерверки в пространството.

Така че предлагам нови три празника

• Деня на майката – всички майки да не работят този ден и съответно да могат да обърнат внимание на децата си.
• Деня на жената – всички жени да не работят този ден. Официално могат да предявяват искания, да организират шествия и разбира се да отидат на козметик.
• Деня на колежката – ето на този ден всички колеги могат да отдадат дължимата почит на своите колежки като им организират празник, подаряват подаръци и всячески им засвидетелстват своето благоразположение. Какво щяха да са фирмите без щъкащите пчелички в полички!?

  Какво ще кажете за три различни празнични дни? И ако одобрявате идеята – кога предлагате да се празнуват? И как да се празнуват – целувки, прегръдки, секс, протести, цветя, рози… както се казва всичко става – но какво да изберем?