С деца на музей – историческо надникване в бъдещето

На всички от нас ни се е случвало да бъдат в музей точно в деня и часа, в който е организирана групова „екскурзия“ от някое училище, и през коридорите и залите на сградата пъплят шумни, досадни, непослушни деца. И това е съвсем нормално – кой очаква от едно седемгодишно дете да се възхищава на древни монети, дръжки на глинени съдове, цървули, документ с печата на важна личност...

Биха били по-заинтересувани, ако материалът, който им се поднасяше, не беше така сухарски представен. Как да преглъщат такава информация, ако нямат поне капка вода, с която да я прокарат?

На първо място трябва да е подходът, а отчетът за извънкласна дейност – на последно. Може би твърде много се подценяват качествата и способностите на първокласниците (и всички деца, които влизат в категория „-класници“). Може би ние сме тези, които не можем да поберем в порасналото си съзнание тяхното въображение и да влезем в техния тон, за да ги разберем.

Знаейки какви ползи имат децата ни от посещението на музеи и галерии, вероятно бихме размислили за начина, по който ги запознаваме с това, което виждат.

Свързани статии

Българските деца се хранят най-зле в Европейския съюз

Какво виждат децата ни онлайн?

Детето чете преди първи клас – талант или погрешни амбиции

Подплатяване на вече наученото

С промените по образователната система, децата започват да покриват конкретна материя сякаш все по-рано и по-рано. Малката госпожица у дома вече учи за Първо българско царство, свойства на водата, почви и пр. и трябва да запомни толкова много понятия за възрастта си, които ние не бихме могли дори да прочетем правилно в момента. В музея теорията се превръща в практика. Ако бяхме по на юг, може би нямаше да е трудно да открием и покажем на децата си истинска двугърба камила. Разбира се, интернет може да ни отведе почти навсякъде, но, бъдете сигурни, манията около технологиите постепенно започва да се превръща в необходимост, а това, което е необходимо, в един момент доскучава. Младите ще започнат да търсят начини да избягат от компютъра за малко след време. Ето защо, показвайки им невиждани от тях досега неща в музея, ще им дадем поне един вариант повече за запълване на времето.

Представа за преходността на времето

Докато не навършат пълнолетие или не подминат 20-тата си годишнина, всички деца ще искат да пораснат, да станат големи, самостоятелни хора без да осъзнават колко по-приятно е да си млад, не твърде ангажиран и дори безгрижен. Тогава ще осъзнаят, че е минала 1/4 от живота им и ще усетят как годините са способни да се изнизват през пръстите ни без да ги усещаме. В музея, с помощта на таблици, рисунки, графики и т. н. е онагледена преходността на времето и вместването на събитията в нея. Ако за детето всичко се развива само тук и сега, а бъдещето им се побира в момента „когато порасна“, с малко повече информация, която им внушава идеята за развитието на съзнанието, за взаимовръзката между събитията, те ще започнат да откриват стъпаловидността на случващото се около тях. Не съзнателно, разбира се, но с помощта на мама и тати, ще могат да изкачват и да слизат по тези стъпала.

Поглед към бъдещето

Изправено пред предмет, който се е запазил векове и дори хилядолетия, едно дете се докосва до свят, който отдавна не съществува. Карайки го да осъзнае, че това, което е пред очите му в момента е толкова древно и ценно, можем да започнем с тънки намеци за значимостта на постъпките му, за това как то е част от бъдещето и как делата му биха могли да се пазят по същия начин, ако не в музей, то поне в съзнанието на хората. Въпреки че не са много тези, които се помнят хилядолетия напред, стремежът към дела, които биха били ценени дълго време, е от по-голямо значение.

По-голямо въображение, повече любопитство, повече амбиции

Трябва да си признаем, че винаги сме в шах, когато синът ни заяви „А пък Айнщайн е имал ниски оценки/ Бил Гейтс и Стийв Джобс не са завършили училище.“ Как да го убедиш сега, че не е редно да се прави така?... Всъщност – е ли? В момента младите учат просто за да вземат диплома (независимо каква) и да си намерят сносна работа. Интелигентността, изобретателността, различното мислене се котира трудно и рядко, но пък се изисква качество на работата. Няма нищо, ще излезем и от този омагьосан кръг скоро, а дотогава това, което можем да направим за децата си, е да ги подкрепяме във всяко начинание, да им даваме различни полета за изява, да ги стимулираме, да не поставяме граници на въображението им с думите „това не е вярно, това не съществува, занимавай се със сериозни неща, виж еди-кой си как...“

(Малък съвет от човек, чувал последната фраза редовно: не сравнявайте децата си с връстниците им. Не е нужно да се насажда болната мисъл, че някой винаги е по-добър от теб и че ако не си по или най-успешен от всички, значи няма смисъл да се опитваш. По-добре е човек да е съсредоточен върху стремежите си и да се сравнява най-напред със себе си, да търси и намира развитието, което сам е постигнал. Разбира се че погледът навън никому не пречи, но не трябва да ангажира и ограничава.)

И така, откривайки чуждите постижения в музеите (тук включваме и галериите), едно дете би открило нещо, което го вълнува. Би преоткрило себе си в някой друг. Би намерило пример за подражание. Би направило първи крачки по нов път в живота си. И колкото и драматично да звучи цялата тази ситуация, ако и ние погледнем назад във времето, със сигурност ще открием моментите, в които сме взели дадено решение, и обстоятелствата, които са го предизвикали. И моментът ще ни се стори наистина драматичен.