Снимка: Reuters
Темата за изневярата е колкото горчива, толкова и тръпчива. За силната част от човечеството тя е сред многото поводи за доказване на мъжкото его, а за жените, макар и силно болезнена, тя рядко остава скрита. И докато мъжете често обясняват предателството с някакво въздействие, силно увлечение или липса на такова с човека до тях, то представителките на нежния пол обикновено търсят отговор на въпроса защо се е стигнало дотам.
Жената рядко изневерява от суета. Когато е с друг, тя наистина е запленена от него и смята, че може би той е по-добрият. Или че по една или друга причина в отношенията с партньора й липсва това, което досега е съществувало. Не бих се съгласила и, че мъжката изневяра е нещо като хоби или спорт. Желанието у мъжете не замъглява напълно мисълта. Но при все това те много по-лесно се впускат в подобни авантюри и може би много по-често.
И в повечето случаи вярват, че може и трябва да им бъде простено. Че това е грешка, която заслужава шанс. Може би. Има връзки и бракове, които така да се каже изневярата заздравява. Тя е обратът, който показва, че човекът, когото имаш, е всичко, което желаеш.
И все пак за повечето изневярата е непростима. Тя може да убие с един дъх всичко красиво и невероятно, случило се досега. Тя не е просто силна болка, а нещо много повече. Тя отнема вярата, погубва илюзиите, това, което ни помага да виждаме живота истински и пълноценен.
До крах в отношенията може да се стигне не само заради изневяра, а и заради съмнения за такава. Несигурността може да бъде много по-страшна от директното признание и съпътстващото страдание. И много по-ясно да покаже, че всичко вече е свършило.
Есето участва в конкурса "Мъжете или жените изневеряват повече".