Какво ни дава и какво ни взима изневярата?

Есе от Михаела Петрова от конкурса "Мъжете или жените изневеряват повече"

25.03.2013г. / 13 58ч.
Аз жената
Снимка: sxc.hu

Снимка: sxc.hu

На Силвия Б.

Ако животът ни се събере написан в книга, то любовта е разделът от него, който няма прочитане, разбиране или научаване. Когато бях в гимназията и изживявах своите години на драма принцеса си мислих, че разбирам страшно много чувствата, които ме владееха. После осъзнах, че този момент – на разбирането – никога нямаше да настъпи. Сега се опитвам да разчета не толкова собствените си чувства, колкото в какво се изразява любовта. И без особен опит стигнах до няколко извода. Не ме съдете, аз не съм песимист, но любовта е нетрайна. Понякога си мисля, че трябва да върви с етикет за срок на годност и температура на поддържане на страстта след първоначална употреба. С времето огънят бавно гасне и въпреки опитите да го поддържате жив, той винаги е две крачки напред към собственото си потушаване, заради натежалото време, заради еднообразието, заради онзи срок на годност. Никога не съм си мислила, че любовта е илюзия, че не съществува, че е магия, че е сценарий от филм, че се събира в изречение залепено на нереална снимка и споделена 1856 пъти в социалното пространство без нито веднъж истински...

Свързани статии

И колкото и години да пише на етикета, и колкото и да е сладка любовта в началото, глупава, незряла, нежна, страстна, един ден просто осъзнаваш, че тя е пораснала и трябва да я третираш по друг начин. От този момент нататък, ти решаваш дали да я пренебрегнеш и да потърсиш отново чувството от младата любов в лицето на друг човек или да се научиш да живееш с променената, вече зряла, улегнала любов. Изневярата е преходна, лесна, тя е мимолетна и дори и да прерасне някога в любов, във връзка, в тази измислица, от която се нуждаете, тя пак ще носи своя срок на годност и отново ще липсва упътването или тайната за по-дълъг живот. Затова ако трябва да сме честни пред себе си и пред списъка ни с ценности, какво ни дава изневярата, ще отговорим правилно, ако кажем „нищо“. По-лошият момент идва, когато признаем пред себе си какво ни взима изневярата? За някои ще е всичко, за други доверието, за трети уважението. Ще ви кажа истината, макар че самата аз понякога обичам да бъда лъгана. Нищо. Нищо не ти взима, защото щом вие вече сте на този етап от връзката ви и се питате точно този въпрос – какво ми е отнело това изкушение? -тогава отдавна сте загубили това всичко, толкова буквално абсолютно тотално всичко и единственото останало е... едно голямо Нищо. На финала ми, знам, ще кажете отново, че съм песимист, а аз пак ще отрека. Градили връзките си, превърнали любовта в обич, някои живеят загърбили това, което имат, други сякаш вечно търсейки страстта, забравят всички етикети. Да, стабилното, устоялото във времето, зрялото чувство е неизбежен сценарий, но пълноценен ли ще си, ако всъщност в живота си не градиш, а бягаш, бягаш върху едни разклатени основи...

Есето участва в конкурса "Мъжете или жените изневеряват повече".

Коментирай