Изневярата пали огъня, но угася огнището

Изневярата ни дава криле, но ни подрязва корените.

Изневярата ни дава морето, но ни отнема пристанището.

Изневярата ни качва на „Титаник“ (и дори някой Леонардо Ди Каприо е на борда), но не ни обещава спасителна лодка за после.

Изневярата ни дава възможност да загубим себе си, за да бъдем истинските ние. Но за дълго ни отнема усещането кои наистина сме.

Свързани статии

Изневярата изгаря крилата на любовта

Какво ни дава и какво ни взима изневярата?

Изневярата – горчивият залък на любовта

Изневярата ни дава Любовта, но ни дава и НЕ- Вярата.

Изневярата ни пали огъня, но угася огнището.

Изневярата ни кара да се чувстваме млади, диви и красиви дори и когато не сме нито едно от трите. Но после ни оставя горчивата утайка на усещането, че не сме млади, диви и красиви.

Изневярата ни дава Рая. Но с цената на естествения финал на сюжета: изгонването от Рая.

Изневярата ни дава онова, което някога сме имали. Но ни отнема това, което имаме.

Изневярата ни дава цветното, но ни прави далтонисти за нюансите на сивото.

Изневярата дава и взима. Колкото дава, толкова и взима. Това е нейната природа. Такава е нейната цена.

Есето участва в конкурса "Мъжете или жените изневеряват повече".