Източници на протеини, които ни е трудно да преглътнем

Всички знаем класическата руска мъдрост: „На вкус и на цвет товарищей нет“. (Относно вкусовете и цветовете приятели няма). Всеки е свободен да харесва различни неща. Едни харесват прекалено люто, други не могат без сладко, на едни им е безразлично какво точно ядат, стига да заситят глада си, а трети броят точки и калории, следят стриктно кое с какво може да се консумира, през колко време и дори стигат до крайно вманиачаване.
Може би най-ярък пример в това отношение са Щатите – затлъстели и анорексици.

Свързани статии

Хлебарките ни нападат, не ги лови отрова

Терапия за подмладяване с охлюви

Какво съдържа традиционната рецепта за суши?

Но не е необходимо да имаш хранителни проблеми, за да имаш странни предпочитания. И като казваме странни – непонятни за другите около теб.
Например да ядеш шоколад със сирене...

А съчетанието на сладко и солено си е основа на много национални кухни.
И да си дойдем на думата. В Тайланд е нормално да си хапнеш вместо пуканки пържени скакалци или хлебарки, а у нас някои само при мисълта за това ще си изповръщат червата. Направих си един експеримент да видим колко човека ще отворят повече от една снимка на деликатеси, с червеи и скакалци? Наистина почитателите на този вид ястия у нас не е никак голям.

Снимка: Reuters

А от друга страна имаме толкова много излишни хлебарки, които се чудим как да изтребим. Съвсем по различен начин щяхме да гледаме на тях, ако ги бяхме включили в националната си кухня. Според учените, промотиращи храненето с насекоми, те са много богати на протеини и следователно са изключително полезни.

Събуждаме се сутрин в панелката, отиваме до панерчето, където предварително сме сложили примамка за хлебарки, гребваме ги и хоп в тигана... и вместо вик „Ужас! Хлебарки“ от нас ще се чуе: „Идвайте! Закуската е готова!“ Виждате ли какъв невероятно богат източник на протеини имаме в почти всяка българска кухня!

Много от нас обичат да експериментират в кухнята, както и в секса. Винаги да опитват нещо различно, да съчетават продуктите по различен начин, да опитват нови вкусове и нови преживявания. Но докъде бихме искали да стигнем в експериментите си? Коя е границата отвъд, която не бихме искали да прекрачим и го смятаме за извратено.
Все пак и в кулинарията си има перверзии – голяма част от европейците смятат именно яденето на насекоми за такава. Вие къде бихте казали – „не“ на охлювите с масло, на скаридите, змиите... Някои още при суровата риба се мръщят и казват – това не бих го хапнала. Други променят вкусовите си навици с годините. Трети въпреки че са убедени, че някои кренвирши не са от месо, с удоволствие ги хапват, дори да са гледали ужасяващи клипчета в нета от какво точно се приготвят.
Така че, наистина хората са странни относно предпочитанията си. Вие имате ли експериментаторска страст и на кое точно бихте казали не и защо?