Снимка: Gettyimages.com
Сигурно сте чували често да казват „Нали ги знаеш децата, те могат да бъдат много зли!“. Да обиждат, да правят мръсни номера, да изолират, да бият, да псуват… и така нататък.
Хайде бе? Вярно ли? И аз съм съгласна, че децата могат да бъдат малки хищни зверчета, но не по-големи от родителите си зверове.
Просто не ти трябва да ходиш никъде... само влизаш в нета и започваш да четеш, излизаш на улицата и се вслушваш във фона, сядаш на кафе с колеги и се започва...
То не са тъпаци, олигофрени, кретени... мислех си да вадя цитати, но така или иначе нашият сайт е, да не повярваш чак, чист от всякакви такива думи и реших, че няма смисъл да се цапа излишно.
Но ми се ще преди да почнем да обвиняваме „чуждите деца“, разбира се, че те са невъзпитани идиотчета, защото нашите винаги правят изключение – то е ясно, да си помислим откъде идва този изблик на агресия. И то най-вече на вербална агресия.
И то винаги, когато сме в нашата си агитка, когато някой ни пази гърба. Малко са тези, които ще отидат в противниковия лагер и ще почнат да ръсят пиперливите слова – откъде толкова смелост?
Не те харесвам, защото приятел ти е еди-кой си, а аз него не го харесвам. Всички те мразят и аз ще те мразя.
В крайна сметка не само децата са лесно манипулируеми, а като че ли това е характеристика за човешките същества.
Да не говорим колко любимо ни е да обиждаме на физически недъзи – този бил дебел, онзи бил грозен, третият бил тъп. И как така зад гърба почти всеки „не става за нищо“, а когато се видиш лице в лице с един такъв започваш да му се кълнеш в лоялност и да му обясняваш колко е умен и как смяташ, че е идеален точно за тази работа. Е, това прословуто лицемерие на родителите ме изумява!
И как същите родители, които си изпочупват клавиатурата и си хабят всичкото свободно и работно време, за да злословят, както е оня виц „със същите уста“ учат децата си да не се подиграват в детската градина на дебелото си или сополиво другарче.
Този номер никога не съм могла да го разбера? Защо после се сърдим на Гошко, че бил нарекъл някого „свиня“, „селянин“ или да не цитирам други по-тежки думи.
Че слушайки ги постоянно от големите, малкият Гошко може да се мисли даже и за герой. И когато малкият Гошко нанесе жестоки телесни повреди на малкия Иванчо, защото той е от другите, не от приятелите – кой точно е виновен? Малкият Гошко, който си мисли, че раздава правосъдие или този, който е втълпил това правосъдие в главата му?
И затова не мога да разбера как все децата са лошите, те растат лоши, те са невъзпитани, разбира се чуждите деца, а родителите винаги са рафинирани, умерени, културни и прочее справедливи. Нещо схемата не я разбирам?
Ако ти наричаш някого с обидни или нецензурни имена, защо пък децата да не ти подражават? Ако ти се подиграваш, защо те да не могат да го правят? Нали учениците надминават учителите си? А децата се учат от родителите си и е логично да ги надминат.
Е, понякога проявяват и някаква логика, като например.
Едно дете обижда на селянин и другото казва е какво толкова, аз живея в село, не си мисли, че ме обиждаш. И третото мисли, мисли и казва: „Хъм, сигурно и аз съм селянин, щом съм роден в Благоевград.“ Е, това ми беше много смешно на мен, колко показателно е, че явно децата си мислят, че столицата е град, а всичко извън нея е село, дори когато завършва на „град“. Покъртително.
Но това е друга тема, която скоро може би трябва да поразискваме за селяните, тези от града и селяндурщината в нашия живот.
Снимка: Gettyimages.com
Идеята е, че всъщност родителите са отговорни и не бива да се сърдят на децата си, да ги бият и нагрубяват, когато повтарят техните грешки. По-скоро трябва да ги учим да не са толкова импулсивни, да не са толкова лесно раними и да не се влияят толкова лесно от чуждо мнение. Но все пак няма майка, чието сърце да не се стяга, когато разбира, че детето й няма приятели, никой не го харесва, защото… има недъг, няма пари, няма готини дрехи и списъкът с причините е много дълъг, но дали някой знае каква е панацеята?