Какво да правим старите играчки?

Този проблем за майките се появява винаги. При едни по-рано, при други малко по-късно, но е неизбежен. Дори онези, които имат не толкова големи финансови възможности в днешно време се затрупват с евтини играчки. И след като няколко пъти се спънеш в купчината плюшени играчки, набодеш се на някаква част от конструктора и цял ден събираш частите на килимчето пъзел, накрая ти идва да метнеш всичко в кошчето.

Това обаче не е най-добрата идея, защото малчуганът може да се присети за точно това, което сте изхвърлили и да ревне искам си го… и да настъпи гражданска война у дома. Който не е ходил да купува същата играчка, като някоя друга, не знае колко е ужасно чувството на вина, особено пред тези, които не могат да говорят и не могат да ти изнесат лекция за вредата от изхвърлянето и повреждането на любимите играчки. Те само те гледат с насълзени очи и ти, ако не осъзнаеш, че си голям глупак и да се поправиш, е гарантирано, че си пълен идиот и всичко човешко ти е чуждо.

Свързани статии

Най-влудяващите и досадни детски играчки

Искате ли килим от детски играчки?

ЕС предупреждава за опасностите при детските играчки

Какво можем да направим за намаляване на броя на играчките?

Много просто – не купувайте играчки.

Всъщност най-малките между 0-3 години, дори не искат нищо от дядо Коледа. Те спокойно могат да превърнат всичко заобикалящо ги в играчки, вие трябва да следите дали е безопасно. Смятам дори че е полезно да насърчавате тези им откривателски способности и да правите играчки от чорапи, картон и други класически подръчни материали.

Играчките идват сами. С гостите.

Всеки, който отива на гости, където знае, че има малко дете се чувства длъжен да занесе нещо. И ако детето е твърде малко за шоколад или пък майката предвидливо е забранила на своите познати и роднини да ги навестяват с бонбони и джънк фууд, то остава да носят само играчки. А все пак всяка себеуважаваща се баба или леля иска да спечели любовта на малките – най-лесно е с нещо вкусно или с нещо шарено.

Децата започват да искат играчки, когато влязат в обществото – когато навлязат в социалните дебри и за първи път опитат „наркотик“ – говоря за пристрастяването към рекламите. В зависимост от времето на осъзнаване приключва и родителският рай. След това веднага трябва да се започне с обясненията „защо не всичко, което хвърчи се яде и защо не всичко в магазина може и трябва да се купи.“

Дори да имате предостатъчно пари, никак не е добра идея да започнете да си купувате детската любов и внимание. Мама не е касичка за парички или пък автомат за играчки! Опитайте се детето ви да ви възприема така, както вие бихте искали.

Иначе е лесно – купувате, купувате, купувате… после изхвърляте, изхвърляте, изхвърляте… но така любовта към вас ще е купена и рано или късно ще бъдете изхвърлена като стара играчка.