Какво да правим старите играчки?

Но както казахме с времето играчките се натрупват. Класически майчин трик е да ги слагаме в различни кутии и по седмици да ги сменяме. Първата седмица играем с играчките от първата кутия, като ни омръзнат ги прибираме и след няколко седмици отново ги изваждаме.

Ако сме приучили детето да пази и да не чупи играчките, така че те да са в добър вид и след няколко месеца или години игра, то след време, заедно с детето е добре да ги съберем в един плик и да ги подарим на някого – приятелче с по-малко играчки, детската градина, някои деца в дом.

Тъжно е, но обикновено повечето играчки свършват жизнения си път именно в някой дом. Имам предвид, че там наред с всички останали проблеми и играчките бързо се чупят. И ако няма кой да донесе нови, децата играят със счупени играчки. Именно защото всички носим, защото играчките ни са излишни и третираме тези деца като излишни. Зловещо е да го кажеш, но все някой трябва да каже истината. Освен от играчки децата се нуждаят и от много други неща, които в тези институции липсват. Как да цениш едно плюшено мече, като с малките си очи виждаш, че и теб никой не те цени? Не е ли зловещо това? Но това е друга дълга тема, за която много от вас ще кажат, че няма връзка със статията. Лошото е, че има – ако не приучим децата да пазят и ценят малките неща като играчките... като пораснат те могат да не ценят и големите неща, включително и човешкия живот. И с лека ръка да захвърлят нежеланите си деца и те да се налага да си играят с нежеланите играчки.

Снимки: Gettyimages.com

Ако възпитаме децата в състрадателност, те с радост ще искат да дарят играчките, с които вече не си играят. Не е добра идея да караме детето си да дава любимата играчка, дори да ни се вижда много стара и ненужна, все пак и за малките има неща със сантиментална стойност.

Хубава идея е част от играчките, които са ни в повече, да ги занесем в детската градина – детето ще продължи да си играе с тях и да ги показва на приятелчетата си, ще има повече и по-разнообразни играчки и няма да се трупат у дома.

Да не говорим, че ако имаме едно дете, а му подаряват различни игри, за които са необходими повече участници, те започват да събират прах, защото няма с кого да играе. А е много по-весело игрите за повече хора да се играят от повече хора. Малко са хората, които се радват сами да редят пъзел или сами да играят на „Не се сърди човече!“ Ако детето играе само на последната игра, сигурно е повод за притеснение.

Пазете и подарявайте!

Ако детето ви не е научено да пази, лично за мен това е много лоша индикация. Аз лично се ужасявам от такива деца. Други казват, ами това е поривът им за креативност, свобода и т. н. позитивни неща – лично аз не виждам нищо позитивно в това хлапето да може да разфасова всяко нещо за отрицателно време, след което да го захвърли. Ами ако след време се отнася така с всичко? Дори в този век на еднократните неща, малките обитатели на този свят трябва да се научат да пазят, да ценят и че както се казва по-блажено е да даваш, отколкото да вземаш, както и по-добре е да създаваш, отколкото да рушиш.

Затова можете да създавате неща и от счупени играчки. Винаги съм казвала, че стават чудесни украси за подаръци, картички, кутии и т. н. от стари играчки. Например, ако детето ви не си играе с легото – може да направите чудесен моливник за първи клас, вместо да купувате нов. Създавате, творите, детето се радва, че е направило нещо красиво само и най-важното не се учи на консуматорство. Ако детето само иска нови и нови играчки, без да може да сътвори нищо от тях, без да иска да даде нито една на някой друг – може би има проблем.

Затова, ако имате повече играчки можете да си позволите да бъдете щедри – да подарявате на детската площадка. Да носите повече от едно камионче и детето да го сподели с някое друго. Тук разбира се трябва да се внимава, защото няма да му направим добра услуга, ако го възпитаме в даване, докато другите си възпитават децата в използвачество.