“ Мама” е думичката чакана с най-голям и невероятен трепет да се произнесе от малкото същество до теб. Една малка думичка, но събрала в себе си толкова много: любов, топлота, себеотрицание, надежда за по-добър живот, безрезервна подкрепа. Мама е всичко това и още много неща, които не могат да се изкажат, а само да се почувстват, чрез прегръдката на твоето слънчице; чрез протегнатите за помощ ръчички; чрез отправените с надежда и очакване две очички, побрали в себе си цялата любов към мама, тази, която е дала живот; тази, която винаги ще бъде до теб, ще ти помага и ще те закриля независимо дали си на 2 секунди или на 120 години.
Мама е тази, която прощава белите и огорченията; мама е тази, която дарява утеха след тежък ден, след нанесена обида; мама е тази, която като орлица ще нападне всеки застрашил малкото й обично същество; мама е тази, която ще пее песнички и ще гали челцето на болното си чедо; мама е тази и която през сълзи ще пожелае “ На добър път и късмет” на заминаващото й в чужбина дете и тази, която с трепет ще го прегърне когато се върне, а надеждата да го види отново няма никога да я изостави.
Това е мама – едно огромно сърце, две големи пълни с обич очи, две протегнати винаги за прегръдка ръце и добра мисъл за нейното малко – голямо дете.
“ Мила моя мамо, … толкова много те обичам: колкото целия свят и още толкова!”