Майка - това звучи гордо

Едно осем годишно момче отишло при майка си и й показало лист, на който било написано:

За това, че си подредих стаята – 5лв.

За това, че почистих прозорците – 3лв.

За това, че отидох до магазина да купя олио – 2лв.

За това, че си написах домашните сам – 4лв.

За това, че си оправих леглото – 2лв.

-----------------------------------------------------------------

Дължиш ми – 16лв.

Майката избърсала ръцете си в престилката, погледнала го натъжено, обърнала листа и написала:

За това, че те родих – няма цена

За това, че те научих да вървиш и говориш – няма цена

За това, че съм до теб, когато си болен и уплашен – няма цена

За любовта и грижите – няма цена

Не ми дължиш нищо

Детето взело листа, обърнало го откъм своята страна и със сълзи на очи написало под чертата:

“Всичко напълно платено”

Питам се:какво ли не правят майките за нас – със своето голямо сърце, със своята обич, със своите ръце?

Майката – чудото на един свят!

Майката – начало на всеки живот!

Майка да те наричат, това звучи гордо!

Тя крие в себе си чиста и прозрачна душа, светъл поглед, две големи очи, в които живее сиянието на вечната доброта.

Жената-майка е толкова обикновена, но същевременно така величествена, така силна!Тя е тази, която умее истински да обича, да помага, да бъде състрадателна и всеотдайна. Разкрива своята душа с очи, с поглед, без слова. Носи непосилния товар на плещите си с усмивка. Залива земята със своята красота и сила. А ситните бръчици по лицето й издават нейните грижи в ежедневието. Тя винаги пази нейде дълбоко скрито в сърцето си женското си достойнство и вътрешната си свобода.

Мъдра и тиха, наивна и дръзка, уморена и щастлива, тя гордо се извисява в очите на детето. Осветява като Зорница пътя му, пази го от лоши бури и ветрове.

Чувствата й преминават през всички земни разочарования, но винаги вдъхват сила и кураж, състрадание и обич.

Майката е като винаги протегната ръка, свързваща минало, настояще и бъдеще!

Тя е толкова земна…Нима не я срещаме навсякъде около нас?И в същото време е толкова възвишена, че трябва винаги да се надигаме на пръсти, за да целунем десницата й!

Спомням си за Осми март, когато мама с благодарност поема цветята от мен. Как внимателно ги взема и нежно ме целува.

Бъди благословена и вечна като майката природа!