Бъдете благословени скъпи майки

"Мама" – това е първата дума, която всяко дете научава, най-милата и свята дума за всеки от нас. Мама е тази, която се грижи за детето, която го дарява с много обич. Която го закриля. Тя е добра, всеотдайна и любяща, понякога строга, но Мама е най-прекрасна за всеки от нас! Мама, първата думичка, която произнася едва проходилото дете. Мама, която е винаги до нас в болката, защото нейното рамо успокоява, нейната усмивка успокоява. Мама, която прелива от радост, когато детето й успява. Тогава очите й излъчват светлина. Погрешна ли е стъпката на рожбата, болката й се открива пак в очите. Мама, която всеки миг със своя пример, съвети и насоки изгражда добрия човек. Казваме "Мамо", независимо дали сме на 1 или 101 години. Майката винаги си остава Майка, единствена и неповторима.

А заглеждали ли сте се в ръцете й? Майчините ръце? Нежни или захабени, те са най-неуморните ръце. С любов придържат несигурната детска ръчичка да изпише вярно и красиво всяка буквичка. Те плетат пуловерчета, редят красиви фигури в плетива и шевици, за да е уютен домът й. Готвят любимото ястие. Перат всеки ден, успокояват, докато вадят трънче от детската петичка. Лекуват с усмивка и милувка. Превързват ударено колянце, разсаждат цветя. Ласкави и бързи, майчините ръце са най-прекрасните! За майката народът казва: “Тя има умни ръце.”

Майката ляга вечер последна, първа става сутрин, усмихната и бодра, с пожелания за хубав ден към всеки. Майката повежда децата си по пътя на нравствеността и морала. Тя ги запознава с традициите и с обичаите. Прекадила дома с тамян на Великата Бъдни вечер, застава благоговейно пред трапезата с постни ястия да произнесе молитвата си с вяра. С надежда реди късмети в новогодишната баница. С усмивка закача мартенички за здраве на всички около нея на първия пролетен месец. Първото червено яйце за Великден поставя на малкия семеен иконостас. С шепа житце споменава за годишнини предците като изтъква какви са били техните достойнства.

Пословични са делата на Майката, откъдето и да е минала тя. Жената е носителка на живота и негова ваятелка.

Както Любовта е силата, която дава форма и дреха на идеите, които носи Мъдростта, така и жената облича във форма идеята на зародиша. Женският принцип е облякъл природата в чудните й дрехи; той е изявлението на скритата красота в недрата на творческия принцип. Как чудно се изявява животът чрез жената! Тя е вестителката в храма на живота, тя е пазителката на свещения огън, който е символ на вечната любов. Каква чистота и живот носи тя на земята и с каква дълбока почит трябва да се отнасят към нея!