Мама

Отварям аз сред нощ очи,
озъртам се, а всичко е във тъмнина.
Надигам се, надавам вик:
“Маммм….”
и ето идва тя.
Протегнала е своите ръце,
да ме прегърне и ме утеши.
Тогаз усмихвам се и от сърце
прегръщам я, за да ме приспи.

А често ставам посред нощ –
да поиграя и да си щурея.
А тя ми казва: “Лека нощ!”
и иска да почивам в нея.
Но аз със весели очи
усмихвам се и продължавам
с милувки и със чар дори
да си изпрося нощна схватка 

Красива е и лъчезарна –
тя дава ми от своята любов.
Закриля ме, за да не падна
и учи ме в живота нов.
Всичко е за мене странно,
привлича ме и аз не знам защо,
но питам ли: “Какво е мамо…?” -
намирам отговор на тоз въпрос.

Облича ме и ме съблича,
храни ме и дава ми кураж –
да се развивам и да тичам
насам-натам, на воля аз.
На МАМА всичко аз дължа
и живота си и обичта,
радостта, покоя, свободата –
затова й казвам: “МАМО, БЛАГОДАРЯ!”