На теб, мамо

Днес пак цветя ти подарявам,

сърдечно ти благодаря

и колко малко е,признавам

каквото и да ти даря.

Безкрайна топлина намирам

във твойте искрени очи.

Надеждата във тях намирам

всред сноп от слънчеви лъчи.

Но зная,че безсънни нощи

за мене плакала си ти.

Дори да се преструваш още

във тебе болката тупти.

Аз виждам черен отпечатък

от мен на твоето лице.

Отнех без жал живота кратък.

Пожертвах твоето сърце.

За мен безценни са,не струват

и най-високата цена

сълзите ти,не се купуват,

не се купува младостта.

Затуй пред теб сега заставам

и моля те да ми простиш.

Аз неведнъж сгреших,признавам,

но ти от обич ме търпиш.

На тебе този ден е,мамо,

но твои са и всички дни!

Едничко нещо искам само –

до мен да бъдеш вечно ти!

Тъй,сгушена до твойто рамо

дъждът в очите ми вали.

Щом ти си здрава,никой,мамо

не може да ни раздели!