Снимка: Shc.hu
Вашето бебе е започнало да става човече – да се изправя, да оглежда света и да търси мама. А когато я няма може би гушка любимото одеялце, плюшеното куче или слонче.
Това е много интересен феномен. Като че ли всички малки деца имат нещо меко, нежно и гальовно, което ги успокоява, утешава и носи мириса на мама.
Забелязали ли сте, че когато детето е с любимата си вещ е много по-спокойно, по-лесно заспива, по-лесно напуска позната територия и всичко е по-лесно, когато имаш приятел до себе си. Дори да не може да говори?
Всъщност ние големите явно сме забравили, какво е всичко да зависи от едно плюшено мече – може би те могат да говорят, да утешават и да изслушват.
Затова не пренебрегвайте любимите играчки на децата. Когато са малки те не се нуждаят от прекалено много вещи, а от това да си изберат една любима, която да придобие специален статут.
Вашата задача е да не я губите или забравяте, което всъщност се случва доста често и тогава започват семейните драми. Трябва да вземете всякакви превантивни мерки любимия Кучо да оцелее – да го пазите далеч от истинския кучо, да пришиете телефонния си номер на ухото му, в случай че го забравите в парка и някой добър човек да ви го върне или пък да купите дубликат. Това последното не е много коректно, но какво ли не прави човек, за да има усмивки вместо сълзи – стига и до малки лъжи.
За последния съвет не съм много сигурна, че ще проработи, защото детето знае всяко петънце по любимата си играчка, така че лесно би разпознало подмяната. А и е трудно да предвидите коя от всички играчки ще стане „Избраника на детството“.
Децата ще плачат и за всяка съсипана играчка – дори да не е любимата, а най-новата. Чувствали ли сте подобни угризения, когато заради вас играчката е била съсипана. И да станете в ранни зори, да пътувате 2 часа, да се притеснявате да не са свършили точно тези играчки, да купите детско меню и най-идиотски да изядете храната, хвърляйки част, наблюдавайки дали всички не ви гледат какво точно хапвате и всичкото само заради едно плюшено кученце, което не сте могли да опазите?
Така че, определено любимите играчки са много важни за запазване на семейния мир. Честно казано се чудя как все още няма такава услуга – поставяне на чип на любимата играчка. А може и да се продават директно с такъв. Ако живеех в Америка, непременно бих пробвала този малък бизнес – е така за отскок.
В България не отдаваме чак такова голямо значение на любимите играчки. Ние себе си не застраховаме, колите си не застраховаме, не слагаме чипове на кучетата си, та играчките – това определено са глезотии. Пълни глупости – нали? Кажете го на комшията и ще ви се смее дни наред.
Така че, ако смятате да ми заимствате идеята по нашите земи, може би по-лесно е направо да се запишете в бюрото за безработни, само ще се набутате с първоначални инвестиции.
Тук нещата често се решават радикално. Няколко шамарчета да не плаче детето и бутване на новата играчка. Сигурна съм, че много от вас ще бъдат възмутени от подобно поведение, но какво предложение ще дадете вие за опазване на толкова важните любими играчки?