Първият учебен звънец

Скоро и във вашия дом! Сигурно майките на малки дечица с умиление си представят колко хубаво ще е да видят малкото, току-що проходило детенце, в спретнато костюмче и с букетче на първия учебен ден. Колкото по-дълго живеем с представата за розова романтика, толкова по-добре.

Обаче родителите на по-порасналите деца, които веднъж вече са се завъртели на въртележката „учебна година“ им се изправят косите, получават стомашни болки и направо им идва да ревнат по-силно от техните потомци.

Ужас, ама ужас... ранно будене, ранно ставане, надпреварване с времето, правене на сандвичи – намиране на сандвичите неизядени и вмирисани, водене на училище, вземане от училище, срещи с учители, мъкнене по различни кръжоци, спортове и каквито са им имената на извънкласните занимания, тежки раници (Нали се сещате кой носи раниците на малчуганите от първи и втори клас в метрото и автобусите – майките! Вследствие на това, често майките на четвъртокласници вече имат сериозни проблеми с гръбначния стълб.

После казвайте, че не се жертваме за децата си. Че това малка жертва ли е?) Отначало гледаш раницата да не се изцапа, да не се намокри, накрая толкова ти дотежава и така неистово я мразиш, че я риташ и хвърляш в калта на спирката и хич не ти дреме какъв пример даваш. И това е твоят бунт към скапаното образование… в зависимост от това колко си ядосан, епитетите процъфтяват. И накрая какво – сама переш раницата, защото се оказва, че всички други са намерили по-добро решение на проблемите си.

Свързани статии

Госпожо, пишка ми се...

Часовникът звъни – време е!

Цветя за първия учебен ден

Та оптимизъм от първия учебен ден, доколкото го има е само и единствено в майките на първолаците. И скъпи майки, и скъпи татковци /разбира се/ – това е вашият ден. Заслужена победа над първите седем. Наистина всички менчета, китки и празнични маршове са във ваша чест. Трябва вие да се радвате и да имате надежда. Истината е, че си струва да се живее именно за тези върхови моменти – първия учебен ден, абитуриентския бал, въпреки че знаем, че пътя след това не е постлан с „цветя и рози“, а много би ни се искало.

Другите, както виждате имаме очакване единствено за повече стрес. Така че облечете децата в най-хубавите дрешки, вземете родата – баби, дядовци, лели – всички желаещи да изпратят първолака и отивайте на големия празничен ден. Без това с всяка измината година ще сте все по-малко желани като придружители, така че това е вашият исторически шанс – да се почувствате отново на училище.

Позволено ви е да си поплачете от радост, да прегърнете и целунете вашия първолак и да го изпратите в училището.

Пожелавам ви да усетите само хубавите неща на образованието и децата ви наистина да станат едни добре образовани граждани, „граждани, с които да се гордеем“ – това последното си го спомнят от дипломата – пожелание, което ни раздаваха в детската градина. Високопарно, претенциозно, но пък съм го запомнила. Така че може би е хубаво да се говорят силни и концентрирани думи, които децата дори да не осъзнават, след време проумяват.

Успешна учебна година!