Моята майка

Като малка бях убедена, че Мама е най-добрата, най-хубавата, най-работната, защото е родена на седми март, само ден преди осми март – празникът на всички Жени.
С татко бяха здрава сплав, щом създадоха, отгледаха и възпитаха четири деца. При трудова злополука Мама загуби лявата си ръка. Нито физическата, нито душевната болка не сломиха крехката женица. Може би я крепеше взаимната обич в здравото и сплотеното ни семейство. Докато съм жива няма да забравя болничната й стая в"Пирогов" и пет чифта ръце, свити за молитва, и думите на татко, че ако искаме мама да оцелее трябва да бъдем силни, добри и единни. Живеехме в спретната къщурка с китна градина в кв. "Левски". Всеки имаше своите задължения. От кладенеца батко Гого вадеше вода, батко Никола поливаше, кака Ваня поливаше, а тримата "пазеха" изтърсака, т.е. мен. За да заслужа и аз похвала, реших да свърша нещо полезно. Изплевих лехата с моркови. Не оставих стрък плевел, нито стръкче от току-що поникналите моркови. Е, големите получиха мъмрене, а аз прякора"уфатната".
Веднъж мама ни направи салата от градински домати в голям супник, но ние поискахме да сипе на всеки по отделно. Много спокойно тя прибра салатата и ни каза, че докато е жива няма да позволи да се делим. Имаше още хиляди подобни думи и постъпки, с които ни даваше пример как да бъдем от малки добри, толерантни и единни. Мисля, че повечето от тях сме развили и съхранили до днес. Все още помним и жалените си имена – Кольо, Гого, Ваца, Цаца. Боже, как ми се иска и сега мама да е до мен! С умиление си спомням суматохата около посрещането на хубавите Български празници. Хамкането с халва , месенето на козунаци, шаренето със свещички на великденските яйца. На Бъдни вечер/само тогава/масата беше отрупана с много и различни вкуснотии: боб, сарми, ошав, чесън, орехи, ябълки, питка с късметчета. А на Коледа задължително се "облажвахме" със свинско. С голямо нетърпение чаках и дочаквах дядо Мраз. В полунощ, когато татко "спеше" в кухнята, чувах мама да казва на дядо Мраз, че сме най-послушните и най-добрите деца. Скачах от леглото и през прозореца го виждах да бърза към вратника, облечен не в червена мантия, а в кафява шуба, също като татковата. На сутринта в четири чифта обуща намирахме по едно тънко моливче"Любимец", тетрадка, чорапчета, а за мама мускалче с любимата й есенция"Българска роза".
Мама доживя и се порадва на осем внуци, а те бяха щастливи със своята баба. Отиде си от този свят без да ни остави злато, имоти и титли, но ни завеща най-голямото богатство:Човечност, добрина, чудесни спомени. Ние, децата й, вече сме дядовци и баби, радваме се на деца и внуци, а шест правнуци знаят, че и техните мъжки са добри като прабаба им Стаменка Петрова Ласкова. В трудни и щастливи мигове беше до мен и ми помагаше. Издъхна в ръцете ми , а аз не можах да й помогна.